Играта на лъва

— Право към Ал Азизия — каза Садъруейт. — Приготви се.

— Готов съм. Мамка ти, Муамар.

16

— Асад.

Сърцето на Халил почти спря да бие.

— Сама ли си? — тихо попита той.

— Разбира се. — Бахира се приближи и го видя коленичил на молитвеното килимче.

— Наведи се — дрезгаво прошепна момчето. Тя приклекна под равнището на парапета и застана на колене до него.

— Всичко наред ли е?

— Да. Но ти закъсня.

— Трябваше да заобиколя охраната. Великият вожд…

— Да, знам. — Асад Халил погледна Бахира под лунната светлина.

Носеше широка бяла роба, обичайната вечерна дреха за млада жена. И естествено, фередже. Бе три години по-голяма от него, възраст, която повечето либийки се женеха или сгодяваха. Но баща й беше охвърлил много кандидати, а най-непримиримите бяха изгонени от Триполи. Ако неговият баща бе жив, семействата им щяха да се съгласят с брака между Асад и Бахира. Но макар и герой и мъченик, Карим Халил беше мъртъв и децата му нямаха никакво положение в обществото.

Двамата мълчаливо стояха на колене един срещу друг. Бахира сведе очи към Корана, после като че ли забеляза килимчето и погледна Асад, чието изражение сякаш й казваше: „Щом ще нарушим закона, има ли значение дали ще извършим и богохулство?“

Момичето кимна в знак на съгласие.

Бахира Надир пое инициативата и отметна булото, което скриваше лицето й. Усмихна се, но на Халил му се стори, че е засрамена, че е без фередже на по-малко от метър от мъж.

После свали шала от главата си и освободи косата си. Дългите й къдрици покриха раменете й.

Асад Халил дълбоко си пое дъх и се взря в очите й. Беше красива, помисли си той, макар че нямаше почти никаква база за сравнение. Момчето се прокашля.

— Прекрасна си.

Тя отново се усмихна, пресегна се и пое дланите му в своите.

Халил никога не бе държал женски ръце и се изненада колко са малки и нежни. Кожата й беше топла, по-топла от неговата. Освен това забеляза, че дланите й са сухи, докато неговите бяха влажни. Той се приближи до нея и усети аромат на цветя. Беше възбуден до крайност.

Като че ли нито един от двамата не знаеше какво да прави. Накрая Бахира го пусна и започна да милва лицето му. Асад последва примера й. Телата им се докоснаха. Те се прегърнаха и той усети гърдите й под робата. Едва сдържаше желанието си, но някакъв първичен инстинкт му казваше да е нащрек.

Преди да разбере какво става, Бахира се отдръпна и започна да разкопчава робата си.

Халил се заслуша, без да, откъсва очи от нея. Ако ги заловяха, са изгубени.

— Асад — чу я да казва той. — Какво чакаш?

Вече беше съвсем гола и момчето плъзна поглед по гърдите й, по венериния й хълм, по бедрата й и накрая отново ги вдигна към лицето и.

— Асад.

Той изхлузи късата си туника през главата си, събу си панталона, смъкна гащетата си до глезените и ги изрита.

Отначало Бахира избягваше да гледа напълно еректиралия му пенис, но после сведе очи към него.

Халил не знаеше какво да прави. Беше си мислил, че ще стане от само себе си. Бе му ясно каква позиция трябва да заемат, ала нямаше представа как да стигнат до нея.

Тя отново пое инициативата и легна по гръб на килимчето, като подложи дрехите под главата си.

Асад внезапно се озова отгоре й и усети твърдите й гърди и топлата й кожа. Краката й се разтвориха и главичката на пениса му докосна топла, влажна плът. След миг наполовина беше в нея. Бахира тихо извика от болка. Той натисна още по-силно, преодоля съпротивата и проникна изцяло. Преди да успее да помръдне, хълбоците й започнаха да се надигат и спускат и след секунди Халил се изпразни.

Остана неподвижен и задъхан, но момичето продължаваше да се движи. Асад не знаеше защо го прави, след като вече го е задоволила. Тя запъшка и тежко задиша, после започна да мълви името му:

— Асад, Асад, Асад…

Халил се претърколи настрани и се отпусна по гръб, загледан в нощното небе. Луната залязваше на запад, звездите мътно сияеха над осветения лагер.

— Асад.

Той не отговори. Все още не съзнаваше напълно какво е направил.

Бахира се приближи към него така, че раменете и краката им се докоснаха, но желанието го беше напуснало.

— Ядосан ли си? — попита го тя.

— Не. — Халил седна. — Трябва да се облечем.

Момичето също се изправи и отпусна глава на рамото му.

Искаше му се да се отдръпне, но не го направи. В главата му заприиждаха мрачни мисли. Ами ако тя забременееше? Ами ако пожелаеше да го направят пак? Следващия път със сигурност щяха да ги хванат. Законът не бе ясен по някои въпроси и обикновено семейството решаваше как да се справи с този позор. Доколкото познаваше баща й, и за двамата нямаше да има милост.

— Майка ми е спала с великия вожд — без да разбира защо, рече Асад.

Бахира не отговори.

Халил мислено се изруга, че е разкрил тази тайна. Не знаеше какво изпитва към тази жена. Смътно усещаше, че отново ще я пожелае. Трябваше да се държи добре с нея. И все пак му се щеше дае някъде другаде, само не тук. Той погледна дрехите си в другия край на килимчето. В средата му забеляза тъмно петно.

Бахира го прегърна с една ръка, с другата погали бедрото му и попита:

— Мислиш ли, че ще ни разрешат да се оженим?