Играта на лъва

След това закрачи напред, като рецитираше дълги откъси от Корана и се молеше за майка си, сестрите и братята си.

Откъм посоката, в която се беше запътил, се издигаха пламъци и той се затича натам.

Тази нощ, помисли си Асад, бе започнала с грях и завършваше с адски огньове. Похотта го беше накарала да съгреши, а грехът водеше към ада. Навсякъде около него бушуваха пожари. Самият дявол наказваше него и Бахира. Но милостивият аллах бе пощадил живота му и докато тичаше, той се молеше да спаси и семейството му.

После се помоли за семейството на Бахира и за великия вожд.

Докато пресичаше развалините на Ал Азизия, шестнайсетгодишният Асад Халил разбираше, че дяволът и аллах са го подложили на изпитание и че тази нощ на грях, смърт и огън го е направила мъж.

17

Асад Халил продължаваше да тича към дома си. В тази част на лагера имаше повече хора — войници, жени и деца, които също бягаха или вървяха бавно като замаяни. Някои бяха коленичили и се молеха.

Халил зави зад ъгъла и се закова на място. Къщите от квартала, който живееше, изглеждаха странно променени. После забеляза, че стъклата на прозорците ги няма — бяха се посипали по земята, ала още по-странен му се стори фактът, че лунната светлина проникваше през отворените прозорци и врати. Внезапно осъзна, че покривите също са се срутили. „Моля те, аллах, умолявам те, не…“

Олюля се, дълбоко си пое дъх, хвърли килимчето и се втурна към дома си, като се препъваше в парчета бетон. Накрая стигна до вратата, поколеба се и влезе в предната стая.

Останките от покрива покриваха пода, рогозките и мебелите. Халил вдигна очи към небето. „В името на най-милостивия…“

Отново дълбоко си пое дъх и се опита да се овладее. До отсрещната стена бе дървеният шкаф, направен от баща му. Асад се приближи до него. Вратичките бяха отворени. Той извади отвътре фенерче и го включи.

Плъзна тънкия мощен лъч из стаята и едва сега осъзна истинските мащаби на опустошението. Поставената в рамка снимка на великия вожд все още висеше на стената и това, кой знае защо, го успокои.

Знаеше, че трябва да отиде в спалните, но не искаще да види онова, което го очакваше там. „Бъди мъж — накрая си каза Халил. — Трябва да видиш дали са живи.“

Насочи се към сводестия вход, който водеше към вътрешността на къщата. Кухнята и трапезарията бяха в същото състояние като предната стая. Кухненските съдове бяха паднали от лавиците.

Влезе в малкия вътрешен двор, от който се стигаше до спалните, спря пред вратата на стаята, която споделяше с двамата си братя, петгодишния Есам и четиринайсетгодишния Кадир. Есам бе роден след смъртта на баща им, болнаво момче, разглезено от жените в къщата. Самият велик вожд беше пратил да го прегледа европейски лекар. Кадир, само две години по-малък от Асад, бе едър за възрастта си и понякога ги взимаха за близнаци. Асад Халил мечтаеше да постъпят заедно в армията, да станат прочути воини и накрая великият вожд да ги вземе за свои помощници.

Натисна бравата, но нещо отвътре я запречваше. Опита по-силно и успя да се провре през тесния отвор.

В стаичката имаше три единични легла — неговото, скрито под парче бетон, това на Кадир, също заровено под бетонни останки, и на Есам, върху което се беше стоварил огромен мертек.

Халил се приближи до леглото на най-малкия си брат и коленичи до него. Под тежката греда лежеше смазаното безжизнено тяло на детето. Асад скри лицето си в шепи и заплака.

Накрая се овладя и се обърна към леглото на Кадир. Лъчът на фенерчето освети момчешка ръка. Той се пресегна и стисна дланта, после бързо пусна мъртвата плът.

Халил нададе протяжен жалостив стон и се хвърли върху камарата от бетон, покриваща леглото на Кадир. После осъзна, че трябва да открие другите, и се изправи.

Преди да излезе от стаята, се обърна, отново освети леглото си и втренчи очи в стоварилата се отгоре бетонна плоча.

Пресече дворчето и побутна разделената врата на спалнята на сестрите си. Тя се откъсна от пантите и падна навътре.

Деветгодишната Адара и единайсетгодишната Лина спяха на двойно легло. Адара бе весело дете и той я обичаше. Държеше се с нея по-скоро като баща, отколкото като по-голям брат. Лина беше сериозна и прилежна, истинска радост за учителите си.

Нямаше сили да насочи фенерчето към леглото им. Дълго остана със затворени очи, като се молеше, после погледна и ахна. Леглото бе преобърнато и цялата стая изглеждаше като след страшно земетресение. Задната външна стена беше отнесена и във въздуха се носеше остър мирис на експлозив. Бомбата се бе взривила недалеч оттук. Всичко беше овъглено и разкъсано на парченца.

Той направи няколко крачки напред и се закова на място. Лъчът осветяваше откъсната глава с почерняло лице и почти напълно изгоряла коса. Не знаеше дали е на Лина, или на Адара.

Халил се обърна, втурна се към вратата, препъна се, падна, запълзя на четири крака и усети, че докосва кости и плът.

После се озова свит на кълбо на двора. Не можеше да помръдне.

В далечината чуваше сирени, коли, викове и женски вой. През следващите няколко дни щеше да има много погребения.