Играта на лъва

На Федерал Плаза 26 се намират различни служби, повечето от които само харчат държавни пари. Но организациите между двайсет и втори и двайсет и осми етаж изобщо не са невинни и до тях може да се стигне само с ключ. Когато постъпих на новата си работа, получих ключ и човекът, който ми го даде, каза: „Бих искал да взема и отпечатъка ви. Можете да забравите или да изгубите ключа, но не и палеца си.“ Всъщност можеш да си изгубиш и палеца.

Аз работех на двайсет и шестия етаж, където имах бюро, заградено с ниски стенички, наред с други бивши и действащи ченгета От НЙПУ. Там се помещаваха и неколцина костюмари, както наричаме агентите от ФБР. Названието не е много точно, защото и мнозина от НЙПУ носят костюми, а около една трета от агентите са жени. Само че много отдавна съм се научил никога да не оспорвам жаргона на която и да било организация — някъде в него има податки за начина на мислене на хората, работещи там.

Така или иначе, слязохме на последния етаж, обитаван от небесните същества, и ни въведоха в ъглов кабинет, който гледаше на югоизток. На вратата пишеше ДЖАК КЬОНИХ, което в превод означаваше „крал Джак“8.

Действителната титла на господин Кьоних беше „главен специален агент“ и той отговаряше за цялата антитерористичната спецчаст. Владенията му обхващаха петте нюйоркски общини, съседните окръзи в Ню Джърси и Кънектикът, както и северната част на щата Ню Йорк, и двата лонгайландски окръга Насау и Съфък. Именно в последния окръг, в източния край на Лонг Айланд, за пръв път се натъкнах на сър Тед и сър Джордж, ако ми позволите да продължа метафората, странстващи рицари, които се оказаха тъпанари. Във всеки случай, не се съмнявах, че крал Джак обича всичко в кралството му да е наред.

Негово величество имаше голям кабинет с огромно бюро. А също диван и три фотьойла около малка масичка. И вградени книжни лавици, както и кръгла маса като онази на крал Артур, само че без трон.

Крал Джак го нямаше и господин Робъртс ни каза:

— Настанете се като у дома си, вдигнете си краката на масата и легнете на дивана, ако искате. — Всъщност точните му думи бяха: — Изчакайте. — И излезе.

Зачудих се дали ще имам време да ида до бюрото си и да прегледам трудовия си договор.

Трябва да спомена, че тъй като това е Смесена антитерористичната спецчаст, крал Джак споделя властта си с един капитан от нюйоркската полиция. Казва се Дейвид Стайн, еврейски господин, завършил е право и според началника на полицията е достатъчно интелигентен, за да отстоява своето пред свръхобразованите федерални. Работата на капитан Стайн е изключително трудна, но той е хитър и дипломатичен, поради което успява да защитава интересите на ченгетата от НЙПУ. Ние бившите сме в нещо като сива зона и никой не пази нашите интереси, но пък и аз нямам проблемите на действащите полицаи, така че всичко е точно.

Що се отнася до капитан Стайн, той е бивш служител от разузнавателния отдел и е разследвал много случаи, свързани с ислямски екстремисти, сред които убийството на рави „Меир Кахане“9, поради което е много подходящ за тази работа.

И очевидно има личен проблем с арабите. Антитерористичната спецчаст, разбира се, покрива всички терористични организации, но не трябва да си страхотен учен, за да се сетиш къде е поставен основният акцент.

Във всеки случай се чудех дали тази вечер ще видя капитан Стайн. Надявах се — имахме нужда от още едно ченге в стаята.

Кейт и Тед без коментар оставиха куфарчетата на Фил и Питър на кръглата маса. Спомних си няколко случая, в които ми се бе налагало да взимам служебната карта и пистолета на хора, които съм познавал, и да ги връщам в участъка. По същия начин древните воини са носили у дома мечовете и щитовете на своите загинали другари. Сега обаче оръжията липсваха. Отворих куфарчетата, за да проверя дали са изключени мобифоните. Смущаващо е, когато иззвъни телефонът на мъртвец.

Както и да е, що се отнася до Джак Кьоних, откакто ме назначиха на работа, го бях виждал само веднъж, и тогава ми се стори интелигентен, тих и затворен човек. Носеше му се славата, че бил жилаво и адски язвително копеле, на което страшно се възхищавах. По повод на лекциите ми в „Джон Джей“ ми беше казал: „Онези, които могат, работят, които не могат — преподават“. На което отвърнах: „Онези, които са били надупчени с три куршума по време на служба, не са длъжни да обясняват защо се занимават с друго“. След кратко ледено мълчание той се усмихна и рече: „Добре дошъл в Антитерористичната спецчаст“.

Въпреки усмивката и приветствието останах с впечатление, че съм го ядосал. Може пък да бе забравил за случая.

Докато стояхме на синия плюшен килим, погледнах Кейт. Стори ми се малко обезпокоена. Тед Наш, разбира се, не наричаше Джак… „главен специален агент“. Господин ЦРУ си имаше свои шефове, които се помещаваха оттатък улицата на Бродуей 290, и бих дал месечната си заплата, за да го видя на техния килим. Само че това никога нямаше да се случи.