Играта на лъва

Помисли си дали да не отбие на следващия изход, но можеха да го последват. Отново настъпи газта. Знаеше, че това ще привлече вниманието, и челото му започна да се облива в пот. Внезапно в страничното огледало се появи патрулна кола, в която пътуваха двама полицаи. Халил видя, че се движи със сто и тридесет километра в час. Момичетата продължаваха да са успоредно с него. — Мръсни курви!

Полицейският автомобил отби във външното платно зад кабриолета. Халил отпусна педала и се изравни с ченгетата, пъхна дясната си ръка в джоба на сакото си и стисна глока, без да откъсва очи от пътя.

Полицаите го изпревариха, завиха в неговото платно и последваха кабриолета. Асад намали скоростта още повече. Шофьорът на патрулния автомобил, изглежда, разговаряше с жените. После отпраши напред.

Момичетата бяха на сто метра и изглежда, бяха изгубили интерес към него. Той поддържаше скорост от сто и пет километра в час и разстоянието между двете коли се увеличи. Полицаите бяха изчезнали.

Халил дълбоко си пое дъх и се замисли за инцидента, но не можеше да го разбере.

Спомни си нещо, което му бе казал Борис: „Приятелю, много американки ще те намерят за красив. Те не са толкова откровено сексуални като европейките, но сигурно някои ще се опитат да се запознаят с теб. Мислят си, че могат да се държат приятелски с мъж, без да са предизвикателни и без да привличат вниманието към очевидните разлики между половете. Също като в Европа, в Русия това ни се струва глупаво. За какво друго можеш да приказваш с жена освен за секс? Но особено по-младите американки те заговарят, пият и танцуват с теб, дори те канят в дома си и после ти казват, че нямало да правят секс с теб.“

Халил не можеше да повярва. Във всеки случай отговори на руснака: „Докато изпълнявам тази задача, няма да общувам с жени“.

Борис се засмя. „Мой мюсюлмански приятелю, сексът е част от задачата ти. Спокойно можеш да се позабавляваш, докато рискуваш живота си. Сигурно си гледал филми за Джеймс Бонд.“

Асад не беше гледал, но отвърна: „Ако КГБ беше обръщал повече внимание на задачите си и по-малко на жените, днес все още щеше да съществува“.

Отговорът му не се хареса на руснака. „Така или иначе, даже ти да не ги търсиш, жените ще те открият. Трябва да се научиш да се справяш с такива ситуации.“

„Нямам намерение да изгадам в такива ситуации. Времето ми в Америка е ограничено.“

„Всичко се случва.“

Халил кимна. Току-що бе изпаднал точно в такава ситуация и не се беше справил много добре.

Замисли се за четирите оскъдно облечени момичета в кабриолета. Освен объркването си, той бе изпитал странно желание, копнеж да спи гол с жена.

В Триполи това беше почти невъзможно, без да се изложи на опасност. В Германия навсякъде имаше турски проститутки, но той не можеше и да си представи да купи тялото на мюсюлманка. Бе се задоволявал във Франция с африкански курви, ала само когато го увряваха, че не са мюсюлманки. В Италия имаше бегълки от бивша Югославия и Албания, но много от тези жени също изповядваха неговата вяра. Веднъж спа с албанка и откри, че е мюсюлманка. Преби я толкова жестоко, че се чудеше дали е останала жива.

„Когато се върнеш — беше му казал Малик, — ще трябва да се ожениш. Ще можеш да избираш от дъщерите на най-добрите семейства в Либия.“ Всъщност наставникът му спомена една от тях по име, Алима Надир, най-малката сестра на Бахира, която вече бе деветнайсетгодишна и все още нямаше съпруг.

Замисли се за Алима. Макар да я бе виждал само забулена, усещаше, че е красива като Бахира, и освен това излъчваше същата дързост, която беше харесвал и мразил в сестра й. Да, щеше да се ожени за нея. Капитан Надир, който нямаше да одобри влечението му по Бахира, сега с радост щеше да приветства Асад Халил като герой на исляма, гордост за родината и свой любим зет.

На пулта се включи светлинен индикатор и прозвуча тих сигнал. Горивото му свършваше.

На следващия изход той отби по някакъв местен път и спря на една бензиностанция на „Шел“.

Сложи си очилата, слезе от автомобила и напълни резервоара, който побра двадесет и два галона. Опита се да ги превърне в литри и получи около сто. Удивляваше го арогантността или навярно глупостта на американците, останали може би последната нация на света, която все още не използваше метрична система.

Той остави маркуча на мястото му и забеляза, че няма стъклена будка, на която да плати. Трябваше да влезе в малкия офис. Халил изруга, че не бе видял това по-рано.

На касата мъж по дънки и тениска гледаше телевизия и пушеше цигара. Мъжът го погледна, после сведе очи към дигиталния дисплей и съобщи:

— Двайсет и осем и двайсет и пет.

Халил му подаде две двайсетдоларови банкноти. Докато броеше рестото, служителят го попита:

— Трябва ли ти нещо друго?

— Не.

— В хладилника има студени напитки.

Асад почти не разбираше акцента му.

— Не, благодаря — отвърна той.

Мъжът преброи рестото и го погледна.

— Откъде си, приятел?

— От… Ню Йорк.

— А стига бе! Далечко е. Къде отиваш?

— В Атланта.

— Да не пропуснеш шосето от тая страна на Флорънс.

Халил взе рестото.