Играта на лъва

Звучеше като моята бивша. А бе тя да не беше била мюсюлманка?

— Що се отнася до забулването на жените — каза Бен, — в някои страни това е културна традиция, но не отразява ислямското учение.

— Ами пребиването с камъни на жени, уличени в прелюбодеяние? — попита Кейт.

— Също културна традиция в някои мюсюлмански държави, но не в повечето.

Погледнах към статиите, за да видя дали тези държави са изброени. Искам да кажа, ами ако двамата с Кейт ни пратеха в Йордания или някъде другаде и ни хванеха да правим оная работа в хотела щях ли да се прибера вкъщи сам? Но не успях да открия списък и реших, че е най-добре да не питам професор Абдела.

Така или иначе, Бен продължи да дрънка още известно време. Беше голям симпатяга, много любезен, много учен и съвсем искрен. Въпреки това имах чувството, че съм минал през някое от ония двустранни огледала. И че всичко това се записва от момчетата в синьо. Това място бе абсолютна лудница.

Искам да кажа, предполагам, че имаше причина за краткия курс по ислям, само че сигурно можехме да изпълним задачата си и без да сме толкова чувствителни към другата страна. Опитах се да си представя как преди десанта в Нормандия някакъв генерал казва на хората си: „Добре, войници, за утре всички да прочетете Гьоте и Шилер. И да не забравите, че утре вечер в дванайсети хангар има концерт на Вагнер. Присъствието е задължително. Довечера в стола ще се сервира немска национална кухня. Gutten appetit.“ Да бе!

— За да заловите този Асад Халил — каза ни професор Абдела, — ще ви е от полза да го разбирате. Да започнем с името му — Асад. Лъв. Ислямското собствено име не е условно, то е и характеристика на човека. Мнозина мъже и жени от ислямските страни се опитват да подражават на съимениците си.

— Значи — обадих се — трябва да търсим в зоологическите градини.

Бен намери предложението ми за смешно и се подсмихна.

— Търсете човек, който обича да убива зебри — допълни шегата той. После се вгледа в очите ми. — Човек, който обича да убива.

Никой не отговори и професорът продължи:

— Либийците са изолиран народ, дори от другите ислямски държави. Според мнозина либийци техният водач Муамар Кадафи притежава почти мистични сили. Ако Асад Халил работи пряко за либийското разузнаване, значи работи за Муамар Кадафи. Възложена му е свещена мисия, която изпълнява с религиозна страст. За разлика от либийците, палестинците са по-образовани и по-отворени. Те са интелигентни, преследват политически цели и основният им враг е Израел. Иракчаните и иранците не вярват на своите водачи. Либийците, от друга страна, обожествяват Кадафи и безпрекословно му се подчиняват, макар че той често променя политиката и враговете си. Всъщност, ако това е либийска операция, за нея като че ли няма конкретна причина. Освен да прави антиамерикански изявления, след американския въздушен удар и либийското отмъщение — взривяването на полет сто и три на „Пан Ам“ над Локърби в Шотландия, — Кадафи не е много активен в екстремисткото движение. С други думи, той смята кръвната си вражда със Съединените щати за приключила. Петното върху честта му е измито, бомбардирането на Либия, при което е загинала осиновената му дъщеря, е отмъстено. Не разбирам защо му е да подновява вендетата. Никой не му предложи обяснение и Бен каза:

— Либийците обаче имат една поговорка: „Отмъщението е по-сладко, когато се поднася студено“. Разбирате ли?

Предполагам, че разбирахме.

— Така че Кадафи навярно не смята старата вражда за напълно уредена — продължи професорът. — Търсете причината, поради която е пратил този човек в Америка, и навярно ще откриете защо Халил е извършил всичко това и дали враждата е приключила.

— Едва сега започва — каза Кейт.

Абдела поклати глава.

— Започнала е много отдавна. И свършва едва тогава, когато остане жив само един.

Това навярно означаваше, че работата ми е осигурена, докато не ме очистят.

— Може да е лична вендета на Халил, а не на Кадафи — казах на Бен. Той сви рамене.

— Кой знае? Открийте го и той с удоволствие ще ви обясни. Даже да не го намерите, накрая Халил сам ще ви каже каква е причината. За него е важно да научите.

Професор Абдела се изправи и ни раздаде визитката си.

— Ако мога да ви помогна с още нещо, моля, не се колебайте да ми се обадите. Ако искате, мога да дойда в Ню Йорк.

Джак Кьоних също стана.

— Ние имаме хора в Ню Йорк, които ни снабдяват с културна и историческа информация. Но ви благодарим, че ни отделихте от времето си.

Бен си събра вещите и се запъти към вратата.

Имам достъп до секретни данни — информира ни той на излизане. — Винаги можете да се съветвате с мен.

Около минута всички мълчахме. Това отчасти се дължеше на Факта, че стаята се подслушваше, но и на странния разговор с Ибн Абдела.

Светът се променяше, променяше се и страната. Америка не беше никога не е била държава на една раса, една религия, една култура.