Играта на лъва

— Никъде не ходи без куфарче — посъветва ме тя. — Винаги раздават материали. Освен това куфарчето ти се приспада от данъците.

Съвещанието свърши и всички се изсипаха в коридора. Побъбрихме малко, но общо взето бяхме приключили. Почти усещах въздуха на Пенсилвания Авеню. В колата, на летището, полетът в 21:00, в 22:00 на „Ла Гуардия“, вкъщи преди новините в 23:00. Дойде ми наум, че в хладилника е останала малко китайска храна, и се опитах да си спомня откога е.

Точно в този момент се появи някакъв тип в син костюм на име Боб или Бил и ни попита дали бихме го последвали при заместник-директора.

Това беше пословичната сламка, която счупила гърба на камилата.

— Не — отвърнах аз.

Само че нямаше такава възможност.

Хубавото бе, че не поканиха Тед Наш в светая светих. Той обаче като че ли не се обиди и ни съобщи:

— Трябва да отида до Лангли.

Та така, тримата с Джак и Кейт последвахме Боб или Бил в асансьора качихме се на седмия етаж и ни въведоха в тъмен кабинет с голямо бюро, зад което седеше заместник-директорът, отговарящ за антитероризма.

Слънцето се беше скрило от небесата и стаята се осветяваше от една-единствена настолна лампа със зелен абажур. В резултат никой не виждаше ясно лицата на другите. Ефектът наистина бе драматичен, като сцена от филм за мафията, в която дон Мафиозо решава кого да очисти.

Ръкувахме се — ръцете бяха под равнището на лампата и лесно се откриваха — и седнахме.

Заместник-директорът изнесе кратка реч за вчера и днес, после премина към утре. — Антитерористичната спецчаст в Ню Йорк има уникална възможност да работи по този случай. Ние няма да се намесваме, няма да ви пращаме хора, които не искате. Поне засега. Отделът, разбира се, поема отговорността за всичко извън вашия оперативен район. Ще ви информираме за онова, което открием. Ще се опитаме да работим с ЦРУ. Предлагам ви да продължите така, все едно че Халил все още е в Ню Йорк. Обърнете града с главата надолу. Разчитайте на източниците си и когато се налага, предлагайте пари. Ще ви отпусна бюджет от сто хиляди долара за купуване на информация. Министерството на правосъдието ще обяви награда от един милион долара за арестуването на Асад Халил. Това би трябвало да затрудни контактите му с неговите сънародници в Щатите. Някакви въпроси?

— Не, господине — отвърна Джак.

— Добре. А, още нещо. — Той погледна към мен, после към Кейт. — Помислете как бихте могли да примамите Асад Халил в капан.

— С други думи, да помисля как да използвам себе си за примамка — отвърнах аз.

— Не съм казвал такова нещо. Казах само да помислите за най-добрия начин да примамите Халил в капан. Какъвто и да е той.

— Двамата с Джон ще обсъдим този въпрос — намеси се Кейт.

— Добре. — Той се изправи. — Съжалявам, че ви провалихме неделята. — После прибави: — Джак, бих искал да поговоря с теб за момент.

Пак се ръкувахме и с Кейт излязохме навън. Някакъв тип в син костюм ни придружи до асансьора и ни пожела късмет и успешен лов.

Във фоайето ни пресрещна човек от охраната, който ни покани да седнем.

Не знаех или по-скоро не ми пукаше за какво си приказват Джак и заместник-директорът, стига да не беше за мен — а бях убеден, че имат да обсъждат по-важни неща от моята личност или поведение. Всъщност днес не се държах толкова зле и бях спечелил няколко червени точки за това, че вчера за малко да спечеля играта.

Погледнах Кейт и очите ни се срещнаха. Тук, в министерството на любовта, се забелязват дори престъпните изражения, затова не разкривахме нищо друго освен непоколебим оптимизъм. Даже не зяпах кръстосаните й крака.

Десет минути по-късно се появи Джак и ни каза:

— Тази нощ ще остана тук. Вие вървете. Ще се видим утре. Разкажете всичко на Джордж. Утре ще събера групите и ще ги информираме, ще видим дали са открили нещо, после ще решим как да продължим.

— Тази вечер с Джон ще се отбием на Федерал Плаза и ще проверим какво става — отвърна Кейт.

— Какво?

— Добре — рече Джак. — Но не се преуморявайте. Предстои ни дълго надбягване и както казва господин Кори, „вторият е първият губещ“. — Той ни погледна и заяви: — Днес се справихте много добре. — После се обърна към мен. — Надявам се, че вече имате по-добро отношение към ФБР.

— Абсолютно. Страхотни момчета й момичета. Жени де. За Бен обаче не съм сигурен.

— Бен е симпатяга — отвърна Джак. — Човекът, когото трябва да държиш под око, е Тед.

Мили Боже!

Ръкувахме се и ние с Кейт последвахме човека от охраната до подземния гараж, където се качихме на кола и потеглихме за летището.

По пътя попитах:

— Как се справих?

— Горе-долу.

— Мислех, че съм се справил добре.

— Звучи страшничко.

— Опитвам се.

— Гледай да не се пресилиш.

33

Асад Халил видя табела ДОБРЕ ДОШЛИ В ЮЖНА КАРОЛИНА — ЩАТЪТ НА ПАЛМИТЕ. Следващият надпис гласеше: ШОФИРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО й СТРИКТНО СПАЗВАЙТЕ ЩАТСКИТЕ ЗАКОНИ. Погледна часовника на таблото — 16:10. Температурата продължаваше да е двадесет и пет градуса по Целзий.