Играта на лъва

Спойката, която ни държеше заедно, до известна степен бе езикът но дори тя не беше много здрава. Освен това споделяхме обща вяра в закона и правосъдието, политическата свобода и религиозната търпимост. Хората като Аба Ибн Абдела или бяха лоялни и патриотични американци и ценни специални агенти, или представляваха опасност за нацията. Той с деветдесет и девет процента сигурност се отнасяше към първата категория. Но също като в брака единият процент съмнение започваше да расте във въображението ни. „Винаги можете да се съветвате с мен.“

Джим и Джейн се върнаха и с радост видях, че Бен не ги е отвлякъл. С тях дойдоха момче и момиче, чиито имена бяха Боб и Джийн или нещо подобно.

Продължихме с играта на въпроси и отговори. Обсъдихме следващия ход на Халил и открих, че моята теория започва да придобива известна популярност.

Боб обобщи всичко с думите:

— Според нас терористичните актове на Асад Халил в Европа са били прелюдия към идването му в Америка. Забележете, че е убивал само американци и британци. Никога не е поставял искания, не е пращал писма, не се е обаждал в медиите преди или след удара и не е поемал отговорността. Имаме само поредица от нападения срещу хора и места, свързани с Америка и в един случай, с Великобритания. Това, изглежда, се вписва в психологическия профил на човек, който изпитва лична омраза, а няма политически или религиозни цели, които иска да разгласи.

Боб допълни профила на Халил, като го сравни с няколкото луди американски бомбаджии от миналото, които мразили бившия си работодател, и така нататък.

— Престъпникът не се смята за зъл, а за оръдие на правосъдието.

Според него делата му са морално оправдани. Що се отнася до Асад Халил, ние не ви показахме всички негови снимки от приемната на посолството, но разполагаме с други, на които лежи на пода и се моли с лице към Мека. Следователно си имаме работа с религиозен човек, който удобно забравя, че религията му забранява убийството на невинни хора. Всъщност Асад Халил най-вероятно е убеден, че е на джихад, свещена война, и че целта оправдава средствата.

Боб направи връзката с въздушния удар срещу Либия от 15 април и прибави:

— Поради тази причина смятаме, че Асад Халил е либиец, който работи за или в либийското разузнаване. Но не забравяйте, че бомбата в Световния търговски център избухна на втората годишнина от изтласкването на иракските сили от Кувейт. А повечето престъпници не бяха иракчани. Всъщност почти всички бяха палестинци.

Така че трябва да имате предвид панарабското единство. Между арабските народи има много разлики, но онова, което свързва екстремистите от всички страни, е омразата им към Америка и Израел. Датата петнайсети април ни показва кой стои зад вчерашния удар, но не е доказателство.

Абсолютно вярно. Само че ако нещо прилича на патка, ходи като патка и кряка като патка, най-вероятно е патка, а не чайка. Но човек трябва да е открит за всякакви идеи.

— Извинете ме, господине — попитах, — има ли нещо общо между жертвите на Халил?

— Не, всъщност няма. Поне засега. Пътниците от самолета определено не са били свързани помежду си. Но някой изключително интелигентен човек би могъл да отклони вниманието, като убие хора, които по никакъв начин не са свързани с действителните му цели. Така постъпваха някои от нашите бомбаджии, които се опитваха да ни отклонят от следите си, като взривят експлозиви на неочаквано място.

Аз не бях толкова сигурен.

— Свързахме се с всички чужди правоохранителни и разузнавателни институции и поискахме информация за Асад Халил — продължи Боб. — Пратихме отпечатъците му, както и негови снимки. Но изглежда, че никой не знае нищо за него освен онова, което сте прочели в досието му. Точи човек явно не поддържа контакти с известните екстремистки организации в Америка и навсякъде другаде по света. Той е вълк единак, но не е възможно да е извършил всичко това сам. Ето защо смятаме, че е под прякото ръководство на либийското разузнаване, което е силно повлияно от бившия КГБ.

Либийците са го обучили, финансирали са го и са го пратили на няколко европейски акции, за да видят как ще се справи, после са разработили плана да се предаде в американското посолство в Париж. Както знаете, през февруари имаше подобен случай, навярно суха тренировка.

— Антитерористичната спецчаст в Ню Йорк предаде задържания на ФБР и ЦРУ във Вашингтон и някой го е оставил да избяга — напомни му Джак Кьоних.

— Не съм запознат отблизо със случая, но е вярно — призна Боб.

— Ако онзи не се беше измъкнал — настоя Джак, — Халил нямаше да пристигне по този начин.

— Така е. Но ви уверявам, че така или иначе щеше да се появи.

— Имате ли някакви предположения къде може да се намира либиецът, който се предаде през февруари? — попита Кьоних. — Ако успеем да го открием…

— Той е мъртъв — информира ни Боб. — Мериландската щатска полиция намери в гората край Силвър Спринг изгорял разложен труп. Без документи и дрехи, с изгоряло лице и пръсти. Оказа се, че нашите татуировки не са се запазили, но успяхме да идентифицираме отпечатъците на зъбите му.