Играта на лъва

Замисли се за лейтенант Пол Грей и си спомни снимката на дома лу, приятна вила с палми. Къщата на генерал Уейклиф също беше хубава. Тези двама убийци се бяха прибрали при жените и децата си, след като бяха разрушили живота на Асад Халил. Ако наистина имаше ад, той знаеше имената на трима от обитателите му — лейтенант Стивън Кокс, загинал в Залива, полковник Уилям Хамбрехт и генерал Терънс Уейклиф, убити от Асад Халил. Ако в момента разговаряха помежду си, последните двама можеха да обсъждат с първия как са умрели и тримата щяха да се чудят кой ще е следващият от тяхната ескадрила.

— Търпение, господа — каза Халил високо, — скоро ще разберете. И после отново ще бъдете заедно.

32

Почивката свърши и ние се върнахме в стаята. На мястото на Джим и Джейн се беше появил някакъв господин, който приличаше на арабин. Отначало си помислих, че се е изгубил на път за джамията или е отвлякъл Джим и Джейн и ги държи за заложници. Преди да успея да го стисна за гушата, той се усмихна и се представи като Аба Ибн Абдела, име, което прояви любезността да напише на черната дъска. Поне не се казваше Боб, Бил или Джим.

Наричайте ме Бен — накрая рече той, което се вписваше в тукашната система от умалителни.

Господин Абдела — Бен — носеше прекалено тежък туидов костюм, не син, и нещо като шахматно знаменце за конни надбягвания На главата си. Това ме накара да си мисля, че може да не е оттук.

Вен седна с нас и пак се усмихна. Бе петдесетинагодишен, малко Пчест, с брада, очила, оредяваща коса, хубави зъби и миришеше Рмално. Три черни точки, детектив Кори.

Джак, Кейт и Тед бяхме образовани, свободомислещи и прочее. Всички бяхме работили с типове от Средния изток, но кой знае защо, днес следобед се чувствахме малко напрегнати.

— Каква ужасна трагедия — започна Бен.

Никой не отговори.

— Аз съм извънреден специален агент от ФБР.

Това означаваше, че също като мен, са го наели заради специалността му, която, предполагах, не беше моден консултант. Е, поне не бе юрист.

— Заместник-директорът сметна, че навярно ще имате полза от мен.

— Каква полза? — попита Кьоних.

Господин Абдела го погледна.

— Аз съм професор по средноизточна политика в университета „Джордж Вашингтон“. Занимавам се с екстремистките групи.

— Терористични групи — подсказа му Кьоних.

— Да. Поради липса на по-точен термин.

— Какво ще кажете за психопати и убийци? — весело предложих аз. — Ето ви по-точни термини.

Професор Абдела остана невъзмутим, като че ли и преди му се бе случвало същото. Говореше спокойно, изглеждаше интелигентен и имаше приятни маниери. Той не бе виновен за случилото се вчера, разбира се. Но днес следобед Ибн Абдела имаше тежка задача.

— Самият аз съм египтянин — продължи Бен, — но добре познавам либийците. Те са интересен народ, отчасти произлязъл от древните картагенци. После дошли римляните, които също оставили гените си. Освен това в Либия винаги е имало египтяни. След римляните се появили вандалите от Испания, които на свой ред били победени от византийците, а те — от арабите. Те донесли със себе си ислямската религия. Либийците се смятат за араби, но Либия винаги е имала толкова малко население, че всяка нашественическа група има участие в етногенезиса им.

Професор Абдела ни разказа за либийците, осведоми ни за либийската култура, обичаи и така нататък. Раздаде ни цял куп материали, включително речник с думи, които били уникално либийски в случай, че това ни заинтересува, както и либийска готварска книга, която едва ли щях да взема в кухнята си.

— Либийците обичат макарони — каза той. — Това се дължи на италианската окупация.

И аз обичам макарони, така че може би щях да се натъкна й Асад Халил в „При Джулио“. А може би нямаше.

Получихме от професора кратка биография на Муамар Кадафи и компютърна разпечатка с няколко страници за Либия от електронния вариант на Енциклопедия Британика. Освен това ни даде много статии върху ислямската култура и религия.

— Мюсюлманите, християните и евреите — каза ни професор Абдела — извеждат произхода си от пророка патриарх Авраам. Пророк Мохамед е потомък на най-големия син на Авраам, Измаил, а Мойсей и Иисус са потомци на Исаак — информира ни той.

Искам да кажа, не знаех дали да се прекръстя, да се обърна към Мека или да повикам своя приятел Джак Уайнстайн.

Бен продължи да говори за Иисус, Мойсей, Богородица, архангел Гавриил, Мохамед, аллах и така нататък. Всички те се познавали и много се харесвали. Невероятно. Адски интересно, но не ме приближаваше нито с милиметър до Асад Халил.

После господин Абдела се обърна към Кейт.

— Обратно на разпространения мит, ислямът всъщност възвисява положението на жените. Мюсюлманите не ги обвиняват, че са откъснали забранения плод, като християните и евреите. Нито пък смятат за наказание мъките им при бременността и раждането.

— Това определено е много просветено разбиране — студено отвърна тя.

— Според ислямския закон — продължи Бен, без да обръща внимание на Снежната царица — след омъжването си жените запазват собственото си фамилно име. И имат право на собственост.