Играта на стъклени перли

— Я остави твоя покаяник край извора да си кисне в пещерата! Човек, който само изслушва и въздиша, страхува се от жените, нищо не може и не разбира! Не, аз ще ти кажа при кого да идеш. Вярно, много е далеч оттука, чак отвъд Аскалон, но затова пък е най-добрият отшелник и изповедник, какъвто има. Дион се казва той, наричат го още Дион Пугил, това ще рече, че той разбира от юмручна борба, защото се бие с всички дяволи, когато някой му изповядва греховните си дела, тогава, драги мой, Пугил не въздиша и не стиска уста, а грабва човека и го опухва здравата, такъв му е обичаят. Някои измъчвал, по цяла нощ ги карал с голи колене да коленичат на камъни и после, на туй отгоре, им нареждал и да дадат на бедните по четирийсет гроша. Това е човек, братле, ще го видиш и ще се учудиш; само като те погледне, и краката ти ще се разтреперят, в дън душата ти гледа. При него не се въздиша, бива си го човека, и ако някой вече не може да спи добре или има лоши сънища и кошмари, или нещо такова, то Пугил ще му сложи юзда, казвам ти. И не ти го казвам, защото съм чул жените да бъбрят за него. Казвам го, защото сам съм ходил. Да, аз самият. Колкото и да съм беден глупак, веднъж потърсих покаяника Дион, бореца, божия човек. Отидох аз там клет и опозорен, с грях на душата, а се върнах светъл и чист като зорница. Истина е както това, че се казвам Давид, запомни. Дион го викат. С прозвището Пугил. Него потърси още щом ти е на сгода, и ще видиш чудо. Префекти, старейшини, епископи ходят при него за съвет.

— Добре — съгласил се другият, — ако някога попадна в оня край, ще си помисля. Но днес е днес и тука е тук, и тъй като днес съм тук, а наблизо трябва да живее оня Йозеф, за когото съм чул толкова добрини…

— Чул си добрини. Кой ли пък глупак ти е надумал за този Фамулус?

— Харесва ми, че той не ругае и не се гневи. Това ми допада, трябва да ти кажа. Аз не съм нито римски войник, нито епископ, а обикновен човек, и по-скоро срамежлив, не мога да понасям много шумотевица. Бог вижда, нямам нищо против, наопаки, иска ми се поне един път някой да се отнесе кротко с мене.

— На човека му харесва кротичко да го подхванат! Ако ти се изповядаш и покаеш, въздадат ти наказание и се очистиш, тогава според мене е по-добре да се отнесат към тебе кротко, ала не когато си нечист и вонящ като чакал пред своя изповедник и съдия.

— Е, тъй да е. Хайде тихо, хората искат да спят.

Изведнъж някой доволно се захилил.

— Знаеш ли, чух нещо много смешно за него. Да ти го разкажа.

— За кого?

— За него, за покаяника Йозеф. Нали имал обичай, когато някой му разкаже за своите работи и се изповяда, той да го благослови и за сбогом да го целуне по бузата или челото.

— Така ли правел? Смешен обичай!

— А че той толкоз много се плаши от жените, знаеш. Един път някаква блудница тука от околността отишла при него с мъжки дрехи и нищо не забелязал. Изслушал лъжливите й истории и когато тя свършила изповедта си, той се поклонил пред нея и тържествено я целунал.

Старецът преминал в бурен смях, другият бързо казал „шт, шт“ и повече Йозеф не можал да чуе нищо, освен след известно време заглушен смях.

Той погледнал към небето, над короните на палмите остър и тънък стоял лунният сърп, Йозеф потръпнал от нощния хлад. Чудновато като в криво огледало и въпреки това многозначително вечерният разговор на камиларите му показал неговата собствена личност и ролята, на която не можал да остане верен. Значи, и една блудница си направила шега с него? Е, нищо, това не било най-лошото, макар и достатъчно лошо. Той дълго трябвало да размишлява върху беседата на двамата непознати мъже и когато най-после много късно можал да заспи, то заспал само защото размишленията му не останали напразни. Стигнал до един извод, до едно решение и с това току-що взето решение в сърцето се унесъл в сън, дълбок и непробуден, до разсъмване.

Решението му обаче било такова, каквото по-младият от двамата камилари нямал кураж да вземе. Решението му било да последва съвета на по-стария и да потърси Дион, наречен Пугил, за когото, разбира се, отдавна вече знаел и комуто тази вечер чул така упорито да се пее възхвала. Този прочут изповедник, съдник на душите и съветник сигурно знаел и за него път, съвет, присъда или наказание; ето пред кого искал да се яви като пред наместник на бога и с готовност да приеме това, което му нареди.