Играта на стъклени перли

— Не го опровергах, защото не би имало никаква полза. Нещо повече, защото не бих бил в състояние да го направя. В беседването и в познанията по митологията и звездите този човек без съмнение далеч ме превъзхожда, нищо не бих могъл да му противопоставя. И по-нататък, сине мой, не е нито моя, нито твоя работа да се противопоставяме на вярата на един човек с твърдението, че е лъжа и заблуда това, в което вярва. Аз, признавам, слушах този умен човек с известно задоволство, това не ти е убягнало. Той ми достави удоволствие, защото говори чудесно и знае много, преди всичко обаче, защото ми напомни за моите младини, в младостта си аз доста се занимавах със също такива изследвания и познания, нещата от митологията, за които чужденецът говореше така хубаво, в никакъв случай не са заблуда. Те са представи и притчи на една вяра, която не ни е повече потребна, защото ние сме се сдобили с вярата в Исус, единствения спасител. За ония обаче, които още не са познали нашата вяра и може би няма да могат да стигнат до нея, тяхната, произтичаща от стара прадядовска мъдрост, с право е достопочтена. Разбира се, мили, нашата вяра е друга, съвършено друга. Но от това, че на нашата вяра не е потребно учението за съзвездията и вековете, за първичните води и възникването на живота и всички тези притчи, в никакъв случай не значи, че онази вяра е заблуда, лъжа и измама.

— Но нашата вяра — извикал Йозеф — все пак е по-добрата и Исус е умрял заради всички хора; следователно би трябвало тези, които я знаят, да се преборят с остарелите учения и да поставят на тяхно място новото, по-доброто.

— Ние отдавна сме направили това, ти и аз, и толкова много други — отговорил Дион спокойно. — Ние сме вярващи, защото сме развълнувани от вярата, особено от могъществото на Спасителя и неговата спасителна смърт. Ония, другите обаче, всеки митолог и теолог на зодиака и на старите учения още не са трогнати от тази мощ и нам не ни е дадено да ги принуждаваме да познаят същото вълнение. Не забеляза ли, Йозеф, колко красиво и крайно усърдно този митолог умее да разказва и да свързва играта от образи и колко честит е при това, колко мирно и хармонично живее сред своята мъдрост на образи и притчи? Е, това е един знак, че този човек не е потиснат от тежки мъки, доволен е, чувства се добре. Хората, на които им е добре, нямат какво да ни кажат на нас. За да изпита потребност от избавление и спасяваща вяра, за да загуби отрадата от мъдростта и хармонията на своите мисли и да поеме върху себе си голямото рисковано дело на вярата в чудото на избавлението, човек трябва първо да се чувства зле, много зле, трябва да е преживял мъка и разочарование, горчивина и отчаяние, водата вече да му е стигнала до шията. Не, Йозеф, нека оставим този учен езичник в неговото благоденствие, да го оставим в щастието на мъдростта, мисловния свят и ораторското му изкуство! Може би утре, може би след година или десет да познае мъката, която ще разбие изкуството и мъдростта му, може би ще бъдат убити жената, която обича, или единственият син, или сам ще изпадне в болест и немотия; а когато отново го срещнем, ще трябва да го приемем и му разкажем по какъв начин сме се опитали да властваме над страданието. И тогава той би ни попитал: „Защо не ми казахте това още вчера, още преди десет години?“ А ние бихме отвърнали: „Тогава ти още не беше изпаднал в беда, не ти вървеше тъй зле.“

Той стана сериозен и известно време мълча. После, сякаш събуден от унеса в спомени, добави: