Иконата

Преди години той бе успял да се сдобие с терени във всички престижни райони на Москва. Методите му бяха прости: купуваше или застрелваше бюрократите, в чиито ръце се намираше съдбата на общинските имоти след падането на комунизма и началото на раздържавяването.

С новопридобитите терени Гунаев вече можеше да се възползва от множеството смесени строителни фирми, създадени от руските магнати и техните западни партньори. Той осигуряваше строителния парцел и безропотната работна ръка, а западняците и американците изграждаха бизнесцентровете и небостъргачите. Собствеността върху построеното се разпределяше по равно, както впрочем и приходите от високите наеми в бизнесцентровете.

С подобна тактика чеченецът превзе и шест от най-луксозните хотели в града, като влезе в търговията с желязо, цимент, дървесина, тухли и подови настилки. Всеки, който искаше да реконструира, ремонтира или строи, неизбежно опираше до фирма, притежавана или контролирана от Умар Гунаев.

Това бе откритото лице на чеченската мафия. Другата – по-невидима страна на дейността – оставаше в сферата на черноборсаджийството и незаконното присвояване.

Богатствата на руската държава – злато, диаманти, нефт и природен газ се изкупуваха в страната с рубли по официалния курс и на изкуствено занижени цени, осигурени от корумпирани бюрократи. Изнесени навън, стоките се продаваха на международни цени за долари, лири и германски марки. Печалбата достигаше до осемдесет процента.

В началото някои държавни служители и банкери още не се бяха ориентирали в ситуацията и отказваха да сътрудничат. Първото предупреждение беше устно, след второто се налагаше намесата на ортопед-хирург, а третото завършваше с летален изход. Онези, които идваха на мястото на преждевременното починалите, обикновено веднага схващаха правилата на играта.

В края на деветдесетте насилието срещу държавни служители и чиновници вече бе станало излишно, но частните армии продължаваха да се разрастват. Всеки мафиотски бос трябваше да е готов да се опълчи срещу всичките си съперници, ако това се наложи.

В целия престъпен сят никой не можеше да се мери по жестокост с чеченците. Почувстваха ли се засегнати, те действаха на часа.

След зимата на 1994-а, бяха станали още по-безпощадни. Малко преди Коледа на същата година Борис Елцин бе обявил безсмислена война на родината им, за да срази непокорния президент Дудаев, които настояваше за независимост. Ако войната бе приключила бързо и мълниеносно, може би щеше да има успех. Но великата руска армия се видя в чудо от лековъоръжените чеченски бойци, които хванаха казвказките гори и продължиха да се сражават.

В Москва и последните задръжки на чеченската мафия към руската държава окончателно отпаднаха. Заплашени отвсякъде, чеченците се обединиха в затворена и крайно предана общност, далеч по-непробиваема от тази на грузинците, арменците или местните руснаци. Нейният водач бе едновременно главатар на престъпна групировка и герой от съпротивата. През есента на 1999-а чеченската мафия се ръководеше от бившия капитан от КГБ Умар Гунаев.

В ролята на си на преуспяващ бизнесмен Гунаев продължаваше да се разхожда на свобода и да живее като мултимилионер, какъвто всъщност беше. "Офисът" му заемаше целия последен етаж на един от неговите хотели, построен от американска хотелска верига в близост до Хелзинската гара.

Отидоха до там с личния му мерцедес, брониран срещу куршуми и бомби. Гунаев пътуваше с личен шофьор и телохранител, а тримата от кафенето го следваха отзад с беемвето. Двете коли влязоха в подземния паркинг на хотела и след като районът бе проверен от тримата в беемвето, Гунаев и Монк се качиха на скоростен асансьор, който ги отведе до последния, десети етаж. Щом излязоха, захранването на асансьора беше прекъснато.

Двамата прекосиха строго охраняваното фоайе и най-после се усамотиха в личния апартамент на чеченеца. По нареждане на Гунаев, облечен в бяло сервитьор поднесе кафе и напитки.

– Бих искал да ти покажа нещо – каза Монк. – Мисля че ще ти бъде интересно, дори поучително.

Той отвори куфарчето си и натисна две копчета, за да отвори тайника. Гунаев наблюдаваше с интерес. Куфарът и съдържанието му очевидно предизвикаха любопитството му.

Монк извади руския превод на доклада от разследването и му го подаде. Гунаев хвърли отегчен поглед към трийсет и трите страници в сивата папка.

-Трябва ли да го чета? – попита.

– Струва си търпението. Моля те.

Гунаев въздъхна и зачете. Съдържанието така го погълна, че той остави кафето си непокътнато. След двайсетина минути затвори папката и я остави на масичката.

– Е, добре, този манифест е истински. И какво от това?

– Написан е от бъдещия ви президент – каза Монк.

– Ще ти бъде любопитно да разбереш какво смята да прави, като дойде на власт. След няколко месеца.

Американецът сложи черната папка на масата.

– Още тридесет страници?

– Този път четирийсет. Но още по-интересни. Моля те направи ми това удоволствие.