Иконата

– Добре. Ще ти дам четирима души. Те ще ти пазят гърба и ще те придвижват от място на място. Началник ще им бъде един от тримата, с които се запозна. Мехмед, караше беемвето. Много е добър. Давай му списък с онова, което ти е необходимо. Ще ти го осигуря. Но пак ти казвам, че си луд.

Към полунощ Монк вече беше в стаята си в хотел „Метропол". В края на коридора пред асансьорите имаше широко пространство с четири кожени кресла.

В две от тях седяха двама мъже и кротко четяха вестници. Щяха да останат там цяла нощ. В малките часове на утрото в стаята на Монк бяха доставени два куфара.

***

Повечето московчани и сто на сто всички чужденци смятат, че патриархът на Руската православна църква живее в пищен апартамент дълбоко в сърцето на средновековния Данииловски манастир зад белите назъбени стени, сред гората от църкви и катедрали.

Така си мислят всички. А Църквата старателно подхранва мита. В една от огромните административни сгради на манастира, охраняван от верни до смърт казашки войници, патриархът наистина разполага с цял етаж, откъдето се решават съдбините на Патриаршията на Москва и цяла Русия. Но Негово светейшествто не живее там.

Домът му се намира в скромна градска къща на улица „Чисти переулок“ номер 5 близо до централната част на града. Там за светия отец се грижат личен секретар, иконом, двама прислужници и три монахини, които чистят и готвят. Шофьорът идва на повикване, а пред вратата неотлъчно пазят двама казашки войници. В сравнение с великолепието на Ватикана и пищността на палата на гръцкия патриарх, жилището на руския патриарх изглежда направо бедно.

През зимата на 1999-а патриарх на Руската православна църква все още беше Негово светейшество Алексей Втори, избран десет години по-рано непосредствено преди падането на комунизма. На петдесет години той наследи една Църква, покварена и опетнена отвътре, и преследвана и опорочена отвън.

Още в първите дни след революцията Ленин, които ненавиждаше свещениците, си даде сметка, че комунизмът има един-единствен съперник в борбата за сърцата и мислите на многобройното руско селячество. И се закле да го унищожи. Чрез системно насилие и корупция той и последователите му почти успяха.

При цялата си жестокост Ленин и Сталин не посмяха да пристъпят към пълното ликвидиране на духовенството и Църквата, от страх че могат да предизвикат бунт, който дори НКВД не би бил в състояние да потуши. Затова след първите погроми, когато се палеха и плячкосваха църкви и свещеници увисваха на бесилото, Политбюро реши да унищожи Църквата, като я дискредитира.

Методите бяха разнообразни. В Семинарията, контролирана от НКВД, а по-късно от КГБ, не се приемаха умни и интелигентни хора. Само селяни от периферията на Съветския съюз – Молдавия на запад и Сибир на изток – биваха допускани да учат за свещеници. Нивото на образованието се поддържаше ниско и духовенството постепенно започна да запада.

Повечето църкви просто бяха затворени и оставени да се рушат. Онези, които продължаваха да работят, се посещаваха предимно от бедни и стари – а следователно и безобидни – християни. Енорийските свещеници бяха длъжни да докладват редовно на КГБ и го правеха, превръщайки се в информатори срещу собственото им паство.

За всеки младеж, пожелал да приеме вярата, КГБ получаваше информация от самия свещеник, определен да го покръсти. Следваше изключване от гимназията, забрана за следване в университет, а понякога дори и екстрадиране на семейството. Практически нищо не оставаше скрито от КГБ. Цялото духовенство – дори и онези негови членове, които съвестно си вършеха работата – бе подложено на всеобщо подозрение и ненавист.

Комунистите използваха метода на тоягата и моркова – дебела тояга и отровен морков.

Защитниците на Църквата твърдят, че алтернативата е била окончателно ликвидиране на Руската православна църква и смятат, че нейното запазване – в какъвто и да било вид – си е струвало унижението.

Поемайки поста, кроткият, смирен и сдържан Алексей Втори бе наследил митрополити, обвързани в съюз с атеистичната държава, и духовенство, опозорено и дискредитирано сред хората.

Имаше и изключения, разбира се. Странстващи свещеници без паства, които проповядваха скришом, измъквайки се на косъм от ареста, или пък биваха задържани и изпращани по лагерите. Аскети, които се уединяваха в манастирите да съхранят вярата с лишения и молитви. Но хората почти не знаеха за тях.

След падането на комунизма се създадоха условия за ново начало, за възраждане, което да върне Църквата и Святото слово в живота и сърцата на иначе дълбоко религиозния руски народ.

Но те бяха използвани от други, по-нови църкви, силни, мощни пробивни и готови да отидат и да проповядват на хората в домовете и работните им места. Петдесятниците се умножиха, американски мисионери нахлуха в страната с техния баптизъм, мормонизъм и адвентизъм. Реакцията на Руската православна църква бе да помоли Москва за забрана на чуждите проповедници.