Иконата

Полковник Гришин прекара целия ден, заключен в кабинета си. Слушаше записа от разговора между патриарх Алексей II и Джейсън Монк.

Някои от репликите се чуваха лошо, дрънчаха чаши, почукваха лъжички, но като цяло разговорът беше съвсем ясен.

Записът започваше със шум от отваряне на врата – отец Максим влизаше в стаята с табла с кафе. Звукът беше глух, защото касетофонът се бе намирал в джоба на расото му.

Гришин чу тропването на таблата върху бюрото, а после приглушен глас каза: „Не се притеснявай.“

Последва също толкова глух отговор и расото на отец Максим прошумоля, когато свещеникът коленичи уж да събере разпилените бучки захар.

После качеството на звука се подобри значително. Явно отчето бе извадил касетофона от джоба си и го бе оставил под бюрото. Гласът на патриарха се чу съвсем ясно: „Благодаря ви, отче, свободен сте.“

Настъпи тишина. После вратата се хлопна зад гърба на информатора и патриархът каза:

– А сега може би ще ми обясните какво ви води насам.

Монк започна да говори. Гришин долови лекия носов акцент на американец, говорещ отлично руски. Извади лист и започна да си води записки.

Изслуша четирийсетминугния разговор три пъти и седна да го запише дума по дума. Не можеше да се довери на никоя секретарка.

Равният му почерк започна да изпълва страница след страница. На моменти той спираше, връщаше лентата назад и отново прослушваше записа, за да се увери, че е чул правилно. Когато се убеди, че не е пропуснал нито дума, Гришин остави химикалката.

В края на разговора се чу скърцане на стол и Монк каза: „Сигурно няма да се видим повече, Ваше светейшество. Убеден съм, че ще направите всичко, което е по силите ви, за доброто на народа и страната, които толкова обичате.“ По килима отекнаха глухи стъпки. Преди да се отвори вратата, Алексей II отвърна: „С Божията помощ, ще се постарая.“

Монк явно излезе. Патриархът прошумоля с расото, докато сядаше обратно на стола си, и десет секунди по-късно лентата свърши.

Гришин се облегна назад и се замисли за онова, което беше чул. Положението бе точно толкова тежко, колкото бе предполагал. Не проумяваше само как е възможно един-единствен човек да причини такива невероятни щети. Всичко тръгваше, разбира се, от онзи кретен Акопов, който беше допуснал Черният манифест да бъде откраднат. Последствията от това единствено недоглеждане вече не можеха да се изчислят.

По време на разговора говореше предимно Монк. Алексей II се обаждаше от време на време, колкото да изкаже одобрението си. Неговият принос дойде едва накрая.

Американецът говореше без заобикалки. От думите му ставаше ясно, че веднага след Нова година ще започне масирана кампания, целяща да дискредитира Игор Комаров в цялата страна и да го лиши от каквито и да било шансове на предстоящите избори.

Според плановете, генерал Николай Николаев трябваше да даде серия от интервюта за пресата, радиото и телевизията, с които да подрони авторитета на Съюза на патриотичните сили и да призове настоящите и бивши войници и офицери да не гласуват за Комаров. Сред стоте и десет милиона руски избиратели имаше двайсет милиона ветерани. Щетите, които Николаев можеше да нанесе с изявленията си, бяха неоценими.

Отрязването на достъпа на Игор Комаров до двата частни телевизионни канала бе дело на банкерите, три-четвърти от които бяха евреи. Основна роля там играеше Леонид Бернщайн от Московската федерална банка. С това конспираторите, които трябваше да бъдат неутрализирани, ставаха двама.

Третата информация на Монк се отнасяше до мафията на Долгоруки. Гришин отдавна ги смяташе за измет, с която възнамеряваше да напълни концентрационните лагери в бъдеще, но за момента финансовата им подкрепа беше решаваща.

Нито един руски политик не можеше да се надява да стане президент без национална предизборна кампания, която струваше трилиони рубли. Тайната сделка с най-могъщата мафиотска групировка на запад от Урал бе осигурила бюджет, който многократно надхвърляше средствата на останалите кандидати. Някои от тях вече се бяха отказали от надпреварата, неспособни да мерят сили с финансовата мощ на Съюза на патриотичните сили.

Шестте акции, организирани в малките часове на предишния ден, бяха пагубни за Долгоруки, но най-страшното бе, че милицията беше открила счетоводните книжа на групировката. Единици бяха източниците, от които МОБОП можеше да получи такава точна и подробна информация. Съмненията веднага се насочиха към конкурентна структура, но въпреки вътрешните вражди, в затворения свят на гангстерите никой нямаше да се постави в услуга на омразния МОБОП. А ето че Монк съобщаваше на патриарха откъде е изтекла информацията – от развратен и корумпиран висш офицер от собствената Черна гвардия на Гришин.

Ако босовете на Долгоруки наистина откриеха, че е замесен човек от Черната гвардия – а Гришин знаеше, че подобни слухове упорито се носят из улиците, макар той самият неколкократно да ги бе отричал, – финансовите инжекции моментално щяха да секнат.