Иконата

Бутов видимо се смути. Самият той бе назначен по политическа линия, животът му бе преминал по канцелариите и никога не бе командвал бойни подразделения.

– Да, ъ-ъъ, сигурен съм, че милицията прави всичко възможно.

На тротоара генералите се ръкуваха с единствения роднина на починалия, изказаха още веднъж съболезнованията си, качиха се на лимузините и заминаха. Генерал-майор Андреев седна зад волана на собствената си кола и се върна в поделението си.

На десетина километра оттам в ранния зимен здрач един дребен свещеник с расо и калимавка ситнеше по снега към църквата в дъното на Стария площад. Пет минути след него в храма влезе полковник Анатолий Гришин.

– Изглеждаш притеснен – каза тихо полковникът.

– Много съм уплашен – отвърна свещеникът.

– Не се бой, отче. Случиха се някои неприятности, но ще се оправя с тях. Кажи ми, защо патриархът замина така внезапно?

– Не знам. Сутринта на двайсет и първи са му се обадили от „Света Троица“ в Загорск. Не знам кога точно е станало. Говорили са с личния му секретар. Разбрах едва когато ми казаха да му приготвя багажа.

– Защо са го повикали?

– Научих по-късно. Били поканили отец Григорий да изнесе проповедта. Патриархът реши да присъства.

– И лично да засвидетелства подкрепата си за Григорий и мръсните му послания – просъска Гришин. –Без да каже нито дума. Самият факт, че присъства, е

Достатъчен.

– Както и да е, попитах дали ще пътувам с него. Секретарят каза, че щели да ходят само той, Негово светейшество и един от казаците за шофьор. Двете монахини бяха пуснати в отпуск до завръщането на патриарха.

– Не си ме информирал за това, отче.

– Откъде да знам, че ще се случат такива страшни работи? – проплака свещеникът.

– Карай по-нататък.

– Ами, наложи се да извикам милицията. Тялото на казака остана да лежи на горната площадка. На сутринта се обадих в манастира и говорих със секретаря. Съобщих му само, че сме били нападнати от въоръжени крадци и е имало стрелба. После обаче милицията каза друго: че нападението е било срещу Негово светейшество.

– А после?

– Секретарят ми се обади. Каза, че Негово светейшество бил много разтревожен. „Покрусен“, каза. Най-вече заради смъртта на пазача. Дойде си от манастира едва вчера. Привидно за да отслужи опелото на войника, преди да изпратят тялото на близките му.

– Значи сега е тук. Ти затова ли ми се обади?

– Не, разбира се. Заради изборите.

– Не се притеснявай за изборите, отче. Въпреки заговора срещу нас служебният президент със сигурност ще бъде отстранен още на първия тур, а на втория Игор Комаров без проблеми ще победи, комуниста Зюганов.

– Там с работата, полковник. Тази сутрин Негово светейшество ходи в сградата на

Стария площад за лична среща със служебния президент. Доколкото разбрах, присъствали са и двама генерали от милицията и други хора.

– Как разбрахте?

– Негово светейшество се върна за обяд. Обядва в кабинета си с личния си секретар. Аз им сервирах. Изобщо не ми обръщаха внимание; обсъждаха решението, което Иван Марков е взел.

– Какво решение?

Отец Максим Климовски трепереше като лист. Пламъкът на свещта в ръцете му хвърляше отблясъци по лицата на Богородица и Младенеца на стената.

– Успокой се, отче.

– Не мога. Полковник, трябва да разберете в какво положение се намирам. Помогнах ви с каквото можах, защото вярвам в идеите на Комаров за една Нова Русия. Но не мога да продължавам повече. Нападението над резиденцията, днешната среща.., нещата започнаха да стават прекадено опасни.

Една стоманена длан го сграбчи за рамото.

– Вече си твърде замесен, за да можеш да се оттеглиш просто така, отче. Няма къде другаде да отидеш. Изборът ти е или да останеш един обикновен сервитьор, въпреки расото и свещеническия сан, или чакаш триумфа на Игор Комаров след двайсетина дни и да се издигнеш до висоти, за каквито не си и мечтал. Кажи ми сега, за какво се е говорило на онази среща в президентството?

– Няма да има избори.

– КАКВО?

– Всъщност, ще има избори, но без Комаров.

– Няма да посмее – просъска Гришин. – Няма да посмее да отстрани Игор Комаров като неподходящ. Повече от половината избиратели са на негова страна.

– Работата е по-сериозна, полковник. Явно генералите са настояли. Заради убийството на стария генерал и покушенията над банкера, над онзи от милицията и най-вече над Негово светейшество.

– Какво са настояли?

– На първи януари. Веднага след Нова година. Мислят, че всички ще са се отпуснали след празника и няма да бъдат способни на съгласувани действия.

– Кои всички? Какви действия? Говори по ясно, човече.

– Всички. Всички, които вие командвате. Няма да сте в състояние да се защитите. Събират войска от около четирийсет хиляди души. Президентската гвардия, силите за бързо реагиране на СОБР и ОМОН, някои от подразделенията за специално предназначение, елита на вътрешните войски, базирани в града.

– С каква цел?

– Да ви арестуват до един. По обвинение в заговор срещу държавата. Да ликвидират Черната гвардия, задържат всички, както са ся по казармите.

– Не могат. Нямат доказателства.