Иконата

– И ние така мислим. Комунистите претърпяха провали през годините, а реформаторите така и не успяха да намерят верния подход. Май няма какво да спре Игор Комаров по пътя към президентския пост.

– Това лошо ли е? – попита редакторът. – В Последния материал, който гледах за него, приказките му ми се сториха смислени. Стабилност на валутата, край на разрухата, борба с мафията. Такива работи.

Уърдинг бе известен с пестеливия си език и обичаше да говори в телеграфен стил.

– Точно така. Звучи прекрасно. Но той все пак си остава загадка. Какво точно смята да прави? Как възнамерява да постигне целите си? Твърди, че ненавижда чуждите кредити, но как смята да се справи без тях? Да не би да има намерение да ликвидира дълговете на Русия, като ги изплати в девалвирали рубли ?

– Няма да посмее – каза Уърдинг.

Знаеше, че „Телеграф“ има кореспондент в Москва, но той отдавна не бе изпращал нищо за Комаров.

– Смятате ли? – възрази Марчбанкс. – Ние не сме толкова сигурни. Някои от речите му са доста крайни, но от друга страна, в личен разговор той успява да убеди събеседниците си, че не е чак такъв звяр. Къде е истината?

– Мога да помоля нашия човек в Москва да поиска интервю.

– Опасявам се, че едва ли ще го получи – каза разузнавачът. – Предполагам, че всички кореспонденти в Москва редовно правят подобни опити. Но Комаров изключително рядко дава интервюта и демонстрира ненавист към чуждата преса.

– Я виж ти, тук предлагат пай с петмез! – възкликна Уърдинг. – Бих хапнал едно парче.

За англичаните на средна възраст едва ли има по-голямо удоволствие от това някой да ги нагости с лакомство, което са яли в детската градина. Сервитьорката донесе пай и за двамата.

– Как тогава да се доберем до него? – попита Уърдинг.

– Връзките му с обществеността се ръководят от един младок, чиито съвети той явно слуша. Името му е Борис Кузнецов. Много начетен, завършил един от колежите на американската "Айви Лийг". Ако изобщо има ключ към Комаров, той го държи. Според сведенията ни, малкият много харесва статиите на вашия Джеферсън.

Марк Джеферсън беше член на редакционнатаколегия и редовно пишеше за тематичната страница на "Телеграф“. Занимаваше се с политика, вътрешна и външна, владееше тънкостите на полемиката и беше заклет консерватор. Уърдинг замълча и се съсредоточи върху десерта си.

– Идеята не е лоша – каза накрая.

– Вижте – подхвана Марчбанкс, доволен, че номерът му ще мине, – постоянни кореспонденти в Москва, с лопата да ги ринеш. Но един известен журналист, дошъл да направи портрет на бъдещия лидер, на мъжа на утрешния ден – това вече е друго нещо.

Уърдинг се замисли.

– Може би трябва да представим и тримата кандидати. За да има известен баланс.

– Чудесно – отвърна Марчбанкс, макар да не мислеше така. – Но каквото и да си говорим, Комаров оставя най-силно впечатление у хората. Другите двама са просто статисти. Ще се качим ли горе за по едно кафе?

– Да, идеята ви определено ми допада – заяви Уърдинг, когато двамата се настаниха в горния салон под портрета на Дилетантите. – Трогнат съм от вашата загриженост за тиража на вестника ни, но какво искате да го попитаме?

Марчбанкс се усмихна на прямотата на редактора.

– Добре. Наистина искаме да понаучим едно друго, за да се отчетем пред господарите си. За предпочитане нещо извън самата статия. Иначе те също четат "Телеграф“. Интересуваме се от действителните намерения на Комаров. Какво му е мнението за етническите малцинства? В Русия те наброяват десетки милиони души а той не крие расистките си пристрастия. Как смята да възстанови славата на руската нация? С една дума, какво крие зад маската си? Има ли скрити помисли?

– И да има, защо ще ги разкрива пред Джеферсън? – отбеляза Уърдинг.

– Човек никога не знае. Може да се изпусне някъде.

– А как да се доберем до този Кузнецов?

– Вашият човек в Москва ще ви каже. Едно лично писмо от Джефсрсън също ще е от полза.

– Разбрахме се – каза Уърдинг, докато слизаха по широката стълба към партерния етаж. – Вече виждам материала на двете средни страници. Не е зле. Стига да има какво да ни каже човекът. Веднага ще се свържа с бюрото ни в Москва.

– Ако работата се уреди, бих искал да разменя няколко приказки с Джеферсън.

– Инструктаж, а? Имайте предвид, че е доста сприхав.

– Ще бъда мек като памук – отвърна Марчбанкс.

На тротоара двамата се разделиха. Шофьорът на Уърдинг се изниза от забранената за паркиране зона срещу „Сънтори“ и дойде да го откара обратно в Кънеъри Уорф.

Марчбанкс реши да повърви пеш, за да неутрализира петмезения пай и виното.

***

Вашингтон, Септември 1985

Още преди да започне да шпионира за КГБ през 1984-а, Еймс бе подал документи за поста началник на Съветския отдел в най-голямото задгранично бюро на ЦРУ в Рим. През септември 1985-а молбата му беше удовлетворена.

Това го постави пред дилема. Все още не знаеше, че КГБ неволно ще го изложи на огромна опасност, арестувайки така скоропостижно агентите, които той бе издал.