Индиана

Ако разказът за духовната същност на Ралф не ви е направил впечатление, ако не сте обикнали този благороден човек, това означава, че неумело съм предала неговите чувства, защото не съм могла да изразя непреодолимата власт, която притежава гласът на истинската страст. Освен това над вас не грее тъжна луна, не пеят сенегалски птички, не благоухаят карамфили, изпълнената с нега и опиянение тропическа нощ не очарова мислите и сърцето ви. Вие може би не знаете какви силни, нови чувства се пораждат в душата пред лицето на смъртта и колко истински изглеждат всички неща в живота, когато трябва да се разделим завинаги с тях. Такава внезапна, ярка светлина заля сърцето на Индиана; превръзката, толкова време закривала очите й, падна. Тя прозря истината, разбра сърцето на Ралф, както никога не го беше разбирала, видя лицето му, както никога не го беше виждала; защото силното душевно вълнение беше предизвикало върху него действие, подобно на електрически ток върху вкочаненото тяло. То го беше освободило от вътрешната скованост, която помрачаваше очите и обезличаваше думите му. В своята искреност и добродетел той беше много по-красив от Реймон и Индиана разбра, че не Реймон, а него е трябвало да обича.

— Бъди мой съпруг на небето и на земята — каза тя — и нека тази целувка ме свърже с тебе навеки!

Устните им се сляха; в любовта, избликнала от сърцето, се таи много по-могъща сила, отколкото в пламенното мимолетно увлечение. Защото тази целувка пред прага на вечността беше за тях символ на всички земни радости.

Тогава Ралф взе на ръце своята годеница и я понесе, за да се хвърли заедно с нея в потока…

Заключение

На Ж. Неро

Миналата година през един топъл и слънчев януарски ден напуснах Сен-Пол, за да се разходя и да помечтая из дивите гори на остров Бурбон. Помислих си за вас, приятелю; тези девствени гори са запазили спомена за вашите разходки и занятия; земята — следите от вашите стъпки. Откривах навсякъде природните чудеса, описани във вълшебните ви разкази, които някога изпълваха с очарованието си вечерите ми, и желаейки да се полюбувам с вас на всичко това, мислено ви призовах от старата Европа, където живеете обгърнат от благодетелна и скромна неизвестност. Щастлив човек! Нито един вероломен приятел още не е издал пред света ума и заслугите ви!

Отправих се към едно усамотено място в най-високата част на острова, наречено Брюле дьо Сен-Пол.

Огромна част от планината, откъсната по време на вулканично разтърсване, беше издълбала по склона на главния хребет дълъг път, осеян с красиво и разбъркано разпръснати скали. Тук малки камъни поддържат в равновесие огромни блокове; по-долу стена от леки скали се издига ажурена и извезана, подобна на мавритански дворец; там върху назъбена основа израства базалтов обелиск, на който сякаш художник е гравирал и полирал стените; другаде готическа крепост се е превърнала в безформена и странна пагода. Тук са си дали среща всички видове изкуства, различни образци на архитектурата; сякаш гениите на столетията и на народите са дошли да черпят вдъхновението си от тази величествена творба на случайността и разрушението. Несъмнено от тези фантастични постройки се е породила идеята за мавританската скулптура. В горските дебри изкуството е намерило в палмата един от най-хубавите си образци. Дървото вакуа, което се задържа и се вкопчва в земята, разперило стотици корени, сигурно първо е подсказало мисълта за катедралата с леки стълбове. Една бурна нощ е събрала, разположила, подредила, съединила странно и дръзко в Брюле дьо Сен-Пол всички форми, всички видове красота. Вероятно духовете на въздуха и на огъня са взели участие в тази дяволска работа;само те са могли да създадат такива диви, причудливи, незавършени образувания, които отличават произведенията им от тези на човека; само те са могли да натрупат такива страшно големи блокове, да раздвижат тези гигантски маси, да си играят с планините като с песъчинки и сред създадения хаос, поразил въображението на човека, да разхвърлят великите мисли на изкуството, възвишени контрасти, които е невъзможно да бъдат осъществени и които сякаш се надсмиват над дързостта на художника, като му казват подигравателно: „Помъчете се да направите и това.“

Спрях се в подножието на базалтов обелиск, висок около шестдесет фута и шлифован като скъпоценен камък. По средата на този странен паметник се виждаше голям надпис, сякаш изписан от нечовешка ръка. По тези камъни с вулканичен произход често има подобни следи. Върху някогашната материя, омекнала под действието на огъня, са се отпечатали прилепналите раковини и лиани. Така се обясняват странните изображения, йероглифите, тайнствените знаци, образуващи нещо като думи, които свръхестествено същество е очертало с кабалистични знаци.

Дълго стоях там, обзет от наивното желание да вникна в смисъла на тези непознати знаци. Мъчех се да ги разгадая, замислен тъй дълбоко, че съвсем забравих за времето, което минаваше.