Индиана

Силно ядосан, той се закле да я покори; закле се не от гордост, а от желание за мъст. Сега вече не беше въпрос да завоюва щастие за себе си, а да я накаже за обидата; не да притежава жената, а да я подчини. Той се закле да стане неин господар, макар и за един ден, а после да я изостави заради удоволствието да я види унижена.

Под влияние на тези мисли той написа следното писмо:

„Искаш да ти обещая… Безумна, как можеш да искаш това от мен? Аз ти обещавам всичко, което желаеш, защото съм готов винаги да ти се подчинявам, но ако наруша клетвата си, няма да бъда виновен нито пред бог, нито пред теб. Ако ти ме обичаше, Индиана, нямаше да ми налагаш такива жестоки изпитания, нямаше да ме излагаш на опасността да наруша клетвата си, нямаше да се червиш при мисълта да бъдеш моя любовница… Но вие смятате, че е унизително да бъдете в моите обятия…“

Реймон почувствува, че в думите му прозира горчивина. Той скъса това писмо и след като размисли, написа ново: