Индиана

„Вие ми пишете, че сте щели да загубите разума си тази нощ; аз напълно загубих своя разум. Бях виновен… не, бях безумен. Забравете тези часове на страдание и бълнуване. Сега съм спокоен; размислих, още съм достоен за вас… Бъди благословена, ангел мой, изпратен ми от небето, за да ме спаси, за да ми напомни как трябва да обичам. А сега заповядвай, Индиана! Аз съм твой роб, ти го знаеш. Бих дал живота си за един час в твоите обятия; но мога да страдам цял живот за една твоя у мивка. Ще бъда твой приятел, твой брат, нищо повече, дори и да страдам, ти няма да го узнаеш. Дори кръвта ми да кипи близо до тебе, сърцето ми да изгаря, дори да ми притъмнява пред очите, когато докосвам ръката ти, когато нежната ти целувка, твоята сестринска целувка обжарва челото ми, ще смирявам кръвта си, ще потискам пламенните си мисли, няма да те докосвам с устни. Ще бъда нежен, ще бъда покорен, ще бъда нещастен, ако за да бъдеш щастлива, ти са нужни моите страдания, само за да чуя пак да ми кажеш, че ме обичаш. О, кажи ми, че ме обичаш, върни ми доверието си, моята радост; кажи кога ще се видим пак. Не зная какво се е случило тази нощ, защо не ми пишеш нищо, защо ме оставяш да се измъчвам? Карл ви видял да се разхождате тримата в парка. Полковникът изглеждал болен или тъжен, но не бил ядосан. Значи, Ралф, все пак не ни е издал! Странен човек! Но можем ли да разчитаме на неговата дискретност и как ще се осмеля да се появя отново в Лани сега, когато нашата съдба е в неговите ръце? И все пак аз ще дойда, дори ако трябва да ти се моля, дори ако трябва да прекърша гордостта си, ще победя отвращението си към него, ще направя всичко само да не те загубя. Една твоя дума и аз съм готов да се обрека на каквито искаш угризения заради тебе, готов съм да напусна дори майка си; готов съм да извърша престъпление. Ах, Индиана, ако ти можеше да разбереш моята любов!“

Перото падна от ръката на Реймон; той беше страшно уморен, почти заспиваше. Все пак препрочете писмото, за да се увери, че ясно е изразил мислите си; свят му се виеше, едва разбираше какво е написал. Той позвъни на прислужника си, заповяда му да отиде в Лани още в зори и потъна в този дълбок целителен сън, чиято спокойна наслада познават само доволните от себе си хора.

Индиана изобщо не си легна; тя не чувствуваше умора и писа цялата нощ; щом получи писмото на Реймон, отговори: