Избрана

— Хей, погледни ме, Зоуи. — Хийт хвана брадичката ми и ме принуди да го погледна в очите. — Висок съм метър и осемдесет и пет и съм як полузащитник в елитно спортно училище. Университетът на Оклахома ми предлага пълна стипендия заради футбола. Не забравяй, че мога да се грижа да себе си. — Той пусна брадичката мий отново докосна лицето ми. Гласът му беше толкова сериозен и като на възрастен човек, че изведнъж ми напомни за баща му. — Когато бях на Каймановите острови с родителите си, прочетох някои неща за вашата вампирска богиня Никс. Има написани много неща за вампирите, но не намерих нищо, което да описва като зла вашата богиня. Мисля, че не трябва да го забравяш. Никс те е надарила с куп способности и сигурно няма да й хареса, ако ги използваш по неправилен начин. — Очите му се стрелнаха над рамото ми, към далечната улица и трагичната сцена, разиграваща се там. — Не трябва да бъдеш зла, каквото и да се случи.

— Кога остаря толкова много?

Хийт се усмихна:

— Преди два месеца. — Той нежно целуна устните ми, стана и ме дръпна да се изправя. — Трябва да се махнеш оттук. Аз ще се върна по пътя, по който дойдохме. Ти мини напряко през розовите градини и се върни в училището. Ако не са мъртви, онези типове ще проговорят, а това няма да бъде хубаво за „Дома на нощта“.

Кимнах.

— Добре. Ще се върна в училището — отвърнах аз и въздъхнах. — А трябваше да скъсам с теб.

Усмивката му се превърна в широко ухилване.

— Няма да стане, Зи. Винаги ще бъдем ти и аз, мила! Хийт ме целуна силно и страстно и леко ме бутна по посока на розовата градина, която се намираше в края на парка „Удуърд“ — Обади ми се и ще се срещнем идната седмица.

— Добре — измънках аз.

Той тръгна заднишком, за да ме гледа. Обърнах се и се запътих към розовата градина. Машинално, сякаш го правех от десетилетия, призовах мъглата, нощта, магията и мракът да ме скрият.

— Това беше страхотно, Зи! — възкликна Хийт. — Обичам те, мила!

— И аз те обичам, Хийт. — Не се обърнах, а прошепнах думите на вятъра и му заповядах да занесе гласа ми до него.

Деветнадесета глава

Да, сериозно бях объркала нещата. Не само че не скъсах с Хийт, но и вероятно направих Обвързването ни още по-силно. Освен това може би причиних смъртта на двама души. Потреперих. Имах чувството, че се разболявам. Какво се беше случило с мен, по дяволите? Пих от кръвта на Хийт и се забавлявах (Боже, наистина като развратница), а после онези младежи започнаха да ни закачат и нещо в мен обезумя. Промених се от обичайната Зоуи във вампир психопат и убиец. Каква се беше случило? Вбесяваха ли се вампирите, когато човекът, към когото бяха Обвързани, е заплашен?

Спомних си колко много се ядосах в тунелите, когато „приятелчетата“ на Стиви Рей (не че тя всъщност беше гъста с онези отвратителни неживи хлапета) нападнаха Хийт. Прибягнах дори до насилие, но не изпитах такова силно желание да ги залича от лицето на земята! Ръцете ми отново се разтрепериха при самия спомен за гнева, който ме обзе, когато двамата младежи тръгнаха към нас, за да ни тормозят.

Очевидно не знаех много неща за вампирите. По дяволите, дори си бях водила записки и бях научила наизуст част от главата за Обвързването и жаждата за кръв, но започнах да разбирам, че в учебниците са пропуснати много неща. Трябваше ми възрастен вампир. За щастие познавах един, за когото бях сигурна, че ще бъде много доволен да стане мой учител. Бях убедена, че той с удоволствие ще ме научи на много неща.

Замислих се за онези неща. Беше ми лесно да го направя, след като бях заситена с вкусната секси кръв на Хийт. Тялото ми още тръпнеше от горещина, енергия и усещания, за които нямах представа, но за които жадувах.

Между Лорън и мен безспорно имаше нещо. Беше различно от онова между Хийт и мен и Ерик и мен. По дяволите! В живота ми ставаха прекалено много неща.

Понесох се във въздуха към апартамента в гаража на родителите на Афродита. Съзнанието ми беше толкова замъглено, объркано и разсеяно от мисли за секс, че се сетих, че изглеждам като мъгла и мрак едва когато застанах във всекидневната на апартамента. Стиви Рей гледаше телевизия с насълзени и кървясали очи. Погледнах към телевизора и видях, че тя гледа филма на седмицата по канал „Лайф тайм“ Приличаше на онзи за майката, която знае, че умира от някаква страшна болест, и трябва да се надпреварва с времето (и рекламните паузи), за да намери ново семейство за множеството си палави деца.

— Колко потискащо! — отбелязах аз.

Стиви Рей завъртя глава, скочи зад дивана, приклекна в хищническа отбранителна поза, изсъска и изръмжа.

— По дяволите! — Мигновено прогоних мрака и мъглата и отново станах видима. — Извинявай, Стиви Рей. Забравих, че съм се маскирала.

Тя надникна към мен. Очите й светеха и големите й криви зъби бяха оголени, но престана да съска.

— Успокой се. Аз съм. — Вдигнах платнената чанта и я разклатих. Кръвта се разплиска, издавайки противен звук. Храната ти.

Стиви Рей се изправи и присви очи.

— Не трябва да го правиш.

Повдигнах учудено вежди.