Избрана

— Какво да не правя? Да ти нося кръв или да се превръщам в мъгла и мрак?

Тя грабна платнената чанта.

— Да се промъкваш незабелязано до мен. Може да бъде опасно.

Въздъхнах, седнах на дивана и се опитах да не обръщам внимание, че Стиви Рей вече гълта кръвта от първото пликче.

— В момента животът ми е толкова скапан, че ако ме изядеш, ще ми направиш услуга.

— Да, сигурно. Спомням си колко трудно е да бъдеш жив. Всичко е изпълнено с драматизъм по любовни срещи и суетене какво да си облечеш за училище. Истински ужас в сравнение със стреса да умреш и после да станеш нежива, но пак да се чувстваш предимно мъртва. — Стиви Рей говореше със студен, ироничен тон, съвсем различен от предишния й глас, и това изведнъж ме разтревожи много. Сякаш аз нямах право на стрес в живота си само защото не бях мъртва? Или нежива?

— Снощи убиха професор Нолън. Вероятно са били Църквата на вярващите. Разпнали са я, отрязали са главата й и са я оставили до тайната врата в източния зид с мила бележка „Магесница жена да не оставиш жива!“ Мисля, че моят скапаняк може да е замесен, но не мога да кажа нищо, защото мама го прикрива и ако го издам, и тя вероятно дълго ще лежи в затвора. Преди малко пих от кръвта на Хийт. Прекъснаха ни някакви кандидат-изнасилвачи и мисля, че може би неволно ги убих. И с Лорън Блейк се натискахме. Как мина твоят ден?

В червените й очи проблесна предишната Стиви Рей.

— Господи! — възкликна тя.

— Да.

— Натискала си се с Лорън Блейк? — Както обикновено. Стиви Рей стигаше до същината на най-пикантните клюки. — Е, как беше?

Въздъхнах и се вгледах в нея, докато пиеше второто пликче с кръв.

— Беше зашеметяващо. Знам, че ще прозвучи абсолютно нелепо, но мисля, че между нас има нещо.

— Като Ромео и Жулиета?

— Нека използваме друга аналогия. Ромео и Жулиета не свършват добре.

— Обзалагам се, че вкусът му е хубав.

— Какво?

Имам предвид кръвта му.

— Не знам.

— Все още — отбеляза тя и посегна към друго пликче с кръв.

— Като стана дума за това, трябва да намалиш пиенето на кръв. Неферет повика вампирите воини от Синовете на Еребус и е много трудно да се измъквам от училището. Не знам кога ще мога да дойда пак и да ти донеса вкусни кървави лакомства.

През тялото й премина тръпка. Стиви Рей изглеждаше почти нормална, но като чу думите ми, изражението й стана безизразно, а очите й блеснаха в червено.

— Няма да издържа дълго — произнесе тя с толкова тих и напрегнат глас, че едва я чух.

— Толкова ли е сложно, Стиви Рей? Не можеш ли да си определяш дажби?

— Не е това! Усещам, че ми се изплъзва все повече… всеки ден… всеки час…

— Какво се изплъзва?

— Човечността ми! — изхлипа тя.

— Не, миличка. — Преместих се до нея и я прегърнах, без да обръщам внимание на странната й миризма и че тялото й е сковано. — Ти си по-добре. Сега съм тук. Ще се справим.

Стиви Рей ме погледна в очите.

— В момента усещам пулса ти. Чувам всеки удар на сърцето ти. В мен има нещо, което ми крещи да разкъсам гърлото ти и да изпия кръвта ти. И това нещо става все по-силно. — Тя се отдръпна от мен и се сви в края на дивана. — Мога да се преструвам на предишната Стиви Рей, но това е само част от чудовището в мен. Правя го само за да те дебна като дивеч.

Поех си дълбоко дъх и отказах да отместя поглед от нея.

— Знам, че някои от тези неща са верни, но не вярвам на всичките и не искам и ти да вярваш. Човечността ти все още е в теб. Да, може да се заравя по-надълбоко, но все още е там. И това означава, че все още сме най-добри приятелки. Освен това не трябва да ме дебнеш, защото съм тук. Не се крия.

— Мисля, че може да си в опасност, когато си с мен — прошепна тя.

Усмихнах се:

— По-силна съм, отколкото мислиш, Стиви Рей. — Промъкнах се бавно, за да не я стресна, и сложих ръката си върху нейната. — Почерпи от силата на земята. Вярвам, че ти не си като другите… — Млъкнах и се опитах да измисля как да ги нарека.

— Ужасяващите неживи хлапета?

— Да. Ти си различна от другите ужасяващи неживи хлапета заради връзката си със земята. Почерпи сили от нея и тя ще ти помогне да разбереш какво става в теб.

— Мрак… В мен цари мрак.

— Не е само мрак. Има и земя.

— Добре… добре — задъхано каза тя. — Земята. Ще го запомня. Ще се опитам.

— Можеш да го превъзмогнеш, Стиви Рей. Ще го направим заедно.

— Помогни ми. — Тя изведнъж стисна ръката ми толкова силно, че едва не извиках. — Моля те, Зоуи, помогни ми.

— Ще го сторя. Обещавам.

— Трябва да бъде скоро.

— Ще го сторя. Обещавам — повторих аз, но нямах представа как ще изпълня обещанието си.

— Какво ще направиш? — попита Стиви Рей и отчаяно впери поглед в мен.

Изтърсих единственото, което ми дойде на ума.

— Ще образувам кръг и ще помоля Никс за помощ.

Стиви Рей примига.

— Само това ли?

Нашият кръг е могъщ и Никс е богиня. Какво повече ни трябва? — Гласът ми прозвуча по-убедено, отколкото се чувствах.

— Искаш отново да представлявам земята? — с треперещ глас попита тя.