Избрана

Хийт вкопчи пръсти в косите ми, сви ги в юмрук и притисна устата ми до врата си, и аз пих от него. Кръвта му беше същинска експлозия, която се разля из цялото ми тяло. Бях чела за физиологичната реакция, която се извършва между човек и вампир, когато ги обземе жажда за кръв. Обяснението беше елементарно. Никс ни беше надарила със способността и двамата да изпитваме удоволствие от акта, който инак можеше да бъде брутален и смъртоносен. Ала безчувствените думи на страниците на един безстрастен учебник не можеха да опишат какво се случваше в телата ни, докато пиех от кървящата шия на Хийт. Възседнах го и притиснах най-интимните си части до твърдостта му. Ръцете му пуснаха косата ми, хванаха бедрата ми и ме залюляха ритмично, докато той стенеше, дишаше учестено и ми шепнеше да не спирам. Аз и не исках да спирам. Никога. Телата ни пламтяха, само че моята болка беше приятна, гореща и превъзходна. Разбрах, че Хийт е прав. Ерик беше като мен и аз държах на него. Лорън беше истински мъж, обаятелен и невероятно загадъчен. Но никой от тях не можеше да направи това за мен и да ме накара да се почувствам така… и да желая толкова силно…

— Точно така, кучко! Яхни го! Нека го заболи готино.

— Малкото бяло момче не може да ти предложи нищо. Аз ще ти дам нещо, което наистина ще почувстваш!

Хийт пусна бедрата ми и се приготви да обърне тялото ми и да ме предпази от подигравателните гласове, но гневът, който ме обзе, беше заслепяващ. Не можех да пренебрегна яростта си и реакцията ми беше мигновена. Вдигнах лице от врата му. Двамата чернокожи младежи бяха само на няколко крачки от нас и се приближаваха. Бяха облечени с типичните смешни торбести панталони и глупави, прекалено широки палта. Когато оголих зъби към тях и изсъсках, израженията им се промениха от подигравка в стъписване и недоумение.

— Махайте се от нас или ще ви убия! — изръмжах с толкова властен глас, че не си го познах.

— Тя е шибана кръвопийца! — извика по-ниският.

— Не, кучката няма татуировка — изсумтя другият. — Но ако иска нещо за смучене, ще й го дам.

— Да, първо ти, а после аз. Слабосилното й приятелче може да гледа как се прави.

Двамата се захилиха злобно и отново тръгнаха към нас.

Все още възседнала Хийт, вдигнах едната си ръка над главата, а другата прокарах по челото и лицето си и избърсах пудрата, която скриваше истинската ми самоличност. Това ги накара да се препънат и спрат. После вдигнах ръце над главата си и лесно се съсредоточих. Заситена с прясната кръв на Хийт, аз се чувствах изпълнена с енергия, силна и много ядосана.

— Вятър, ела при мен — заповядах аз и косите ми се развяха от ветреца, който неспокойно се завъртя около мен. — Издухай ги оттук!

Протегнах ръце към двамата чернокожи младежи и оставих гнева да експлодира в думите ми. Вятърът мигновено ми се подчини и ги блъсна с такава сила, че те изхвърчаха далеч от мен, като крещяха и псуваха. Гледах с безпристрастен интерес как вятърът ги пусна в средата на Двайсет и първа улица.

Дори не трепнах, когато ги блъсна камион.

— Зоуи, какво направи?

Погледнах Хийт. Вратът му още кървеше и лицето му беше пребледняло, а очите му бяха широко отворени и стъписани.

— Те щяха да те наранят. — Сега, след като бях изхвърлила гнева от себе си, се чувствах странно — вцепенена и объркана.

— Уби ли ги? — Гласът му прозвуча уплашено и обвинително.

Намръщих се:

— Не. Само ги отдалечих от нас. Камионът свърши останалото. Може и да не са мъртви. — Погледнах към улицата. Камионът бе спрял. Гумите му се бяха плъзнали и изсвирили. Бяха спрели и други коли и чух, че хората се развикаха. — Болница „Сейнт Джон“ е на по-малко от километър и половина. — Недалеч започнаха да вият сирени. — Ето, линейката вече идва. Вероятно всичко ще бъде наред.

Хийт ме отмести от коленете си, дръпна се настрана от мен и притисна ръкава на пуловера си до разреза на врата си.

— Тръгвай. Скоро паркът ще се напълни с ченгета. Не трябва да те намират тук.

— Хийт? — Протегнах ръка към него, но я свалих, защото той се дръпна от мен. Вцепенението ми преминаваше и аз започнах да треперя. Боже, какво направих? — Страхуваш ли се от мен?

Той бавно протегна ръка, хвана пръстите ми, придърпа ме до себе си и ме прегърна.

— Не се страхувам от теб, а за теб. Ако хората разберат какви неща правиш, не знам какво може да се случи. — Хийт се облегна назад, без да маха ръка от раменете ми, и ме погледна в очите. — Ти се променяш, Зоуи, и не съм сигурен в какво се превръщаш.

Очите ми се напълниха със сълзи:

— Превръщам се във вампир, Хийт. В това се променям.

Той докосна лицето ми с палеца си и избърса остатъка от пудрата, така че Белега ми да се види ясно, а после се наведе и целуна полумесеца на челото ми.

— Не ме е грижа дали си вампир, но искам да не забравяш, че все още си Зоуи. Моята Зоуи. А моята Зоуи не е зла.

— Не можех да им позволя да те наранят — промълвих аз. Разтреперих се силно и едва тогава осъзнах колко студена и безчувствена съм била.

Може би бях причинила смъртта на двама души.