Избрана

Деймиън и Близначките закимаха като луди. Зелените очи на Неферет се насочиха към мен. Кимнах веднъж. Висшата жрица се усмихна и аз се запитах дали някой друг прозира през красивата й външност и вижда студената й пресметлива същност. Тя изглеждаше доволна от себе си. Обърна се и мина през отворената тайна врата. Ние я последвахме. Бях се подготвила за нещо ужасяващо или поне кърваво, но Лорън се оказа прав. Районът, който вчера беше страховит, сега беше изчистен от всякакви гадости. За миг се зачудих как ченгетата от Тулса са събрали веществени доказателства. Неферет сигурно ги беше изчакала да си свършат работата, преди да почисти всичко. На мястото, където беше трупът на преподавателката, сега имаше красива статуя на Никс, която сякаш беше изваяна от единствена плоча оникс. Ръцете й бяха вдигнати нагоре и в тях тя държеше дебела зелена свещ, символизираща земята. Без да проронят и дума, вампирите образуваха голям кръг около статуята. Деймиън и Близначките застанаха зад грамадните свещи, които представляваха техните природни стихии.

Не ми се искаше, но заех мястото си до виолетовата свещ, символизираща духа. Воините се разпръснаха и ни обградиха. Изправиха се с гръб към нас и се втренчиха в мрака, настръхнали от бдителност. Без да използва актьорските си умения (които винаги бяха зрелищни), Неферет се приближи до Деймиън, който нервно държеше жълтата свещ на вятъра, и вдигна церемониалната запалка.

— Вятърът ни изпълва и ни вдъхва живот. Призовавам вятъра в нашия кръг.

Гласът на Неферет беше силен и ясен, очевидно зареден с енергия от могъществото на Висшата жрица. Тя допря запалката до фитила на свещта и вятърът мигновено се уви около Деймиън и нея. Неферет беше с гръб към мен и не виждах лицето й, но усмивката на Деймиън беше широка и радостна. Помъчих се да не се мръщя. Свещеният кръг не беше подходящо място да се ядосвам, но не можех да не се чувствам раздразнена. Защо само аз виждах фалша на Неферет? Тя се придвижи до Шоуни.

— Огънят ни топли и ни помага в трудни моменти. Призовавам огъня в нашия кръг.

Както бях ставала свидетел няколко пъти, червената свещ на Шоуни пламна, преди запалката да я докосне. Усмивката на Шоуни беше ярка като нейната природна стихия.

Неферет отиде при Ерин.

— Водата ни успокоява и измива. Призовавам водата в нашия кръг.

Щом свещта се запали, чух вълни, разбиващи се на далечен бряг, и долових мирис на сол и море в нощния ветрец.

Внимателно наблюдавах как Неферет застава пред статуята на Никс и зелената свещ. Висшата жрица преклони глава.

— Новачката, която олицетворява тази природна стихия, загина и е редно тази нощ мястото на земята да остане празно и да бъде там, където наскоро тялото на обичаната Патриша Нолън беше положено. Земята ни храни. От нея сме родени и в нея ще се върнем. Призовавам земята в нашия кръг.

Неферет запали зелената свещ и въпреки че гореше ярко, не усетих мирис на зелени ливади или диви цветя.

После Неферет застана пред мен. Не знам какво изражение бе показала на Деймиън и Близначките, но за мен лицето й беше волево, строго и изумително красиво. Приличаше на древна амазонка вампир и аз за малко щях да забравя колко е опасна.

— Духът е нашата същност. Призовавам духа в нашия кръг.

Неферет запали виолетовата ми свещ и аз почувствах как душата ми се извисява и усетих гъделичкане в стомаха, както когато се возя на влакче на ужасите. Висшата жрица не спря, за да ми отправи някакъв особен поглед, а се залови да обработва тълпата. Тя започна да обикаля кръга, погледна в очите вампирите, които ни бяха заобиколили, и пристъпи право към същината на въпроса.

— Това не се е случвало повече от сто години — поне не така открито и брутално. Човеците убиха един от нас. В случая те събудиха не спящ великан, а предизвикаха леопард, който мислеха, че е опитомен. — Неферет извиси глас, зареден с гняв. — Той не е опитомен!

Настръхнах. Неферет беше невероятна. Как беше възможно някой, толкова щедро надарен от Никс, да кривне по грешния път?

— Те мислят, че зъбите ни са изпилени и ноктите ни са извадени като на дебел домашен котарак. Отново грешат. — Тя вдигна ръце над главата си. — От свещения кръг, образуван на мястото на убийството, ние призоваваме нашата богиня Никс, красивото олицетворение на мрака, и я молим да приеме Патриша Нолън в лоното си, въпреки че тя можеше да живее още няколко десетилетия. Молим Никс да събуди справедливия си гняв и със сладостта на божествената си ярост да ни даде закрила, за да не бъдем хванати в смъртоносната мрежа на човеците. Докато изричаше магията, Неферет се връщаше към статуята на Никс. — Пази ни с нощта; единствен мракът носи радостта.

Тя се обърна с лице към тълпата и аз видях, че държи малък кинжал с дръжка от слонова кост и зловещо, извито острие.

— Молим те, Никс, сборището ни пази и над него наметалото си ти хвърли!

Неферет вдигна кинжала с едната си ръка, а с другата описа сложни фигури във въздуха, който заблестя и стана осезаем.