Избрана

— Всички, които влизат и излизат — вампир, новак, човек — ще бъдат проверени, а нарушителите заловени. И ако намеренията им са зли, моята воля ще ги сломи.

И после с бързо и с безпощадно движение Неферет разряза китката си толкова дълбоко, че от вената й мигновено бликна кръв — червена, гъста, гореща и превъзходна. Мирисът й стигна до мен и устата ми веднага се изпълни със слюнка. Мрачно и решително Висшата жрица обиколи кръга по периферията. Кръвта й се извисяваше около нас в алена дъга и пръскаше тревата, която доскоро беше напоена с кръвта на професор Нолън. Накрая тя отново спря пред статуята на Никс, вдигна лице към нощното небе и довърши заклинанието.

— С кръвта ми обвързана си ти, затова магията тук направи!

Кълна се, че въздухът край нас се раздвижи вълнообразно, и за миг видях, че нещо като черна газена завеса се спуска върху стените на училището.

Тя направи магия, която ще й каже не само ако в училището се появи опасност, но и когато някой влезе или излезе. Прехапах вътрешната страна на бузата си, за да не изпъшкам. Нямаше начин да заблудя завесата на богинята с новия си номер, подобен на този в книгата на Брам Стокър. Как щях да измъкна кръв за Стиви Рей?

Изцяло вглъбена в драмата си, не забелязах, че Неферет е затворила кръга, и непохватно оставих потока от хора да ме повлече през тайната врата. Излязох от унеса едва когато плътният глас на Лорън прозвуча изненадващо близо до ухото ми.

— Нека се срещнем след малко в спортната зала.

Вдигнах глава и го погледнах. Лицето ми сигурно е изразявало пълно недоумение, защото той добави:

— Твоят Ритуал на пълнолунието. Забрави ли, че аз съм бардът на откриването на кръга?

Преди да отговоря, Шоуни измърка:

— Винаги очакваме с нетърпение да ви чуем как рецитирате поезия, господин Блейк.

— Да, няма да го пропуснем. Нито дори ако има разпродажба на обувки в „Сакс“ — допълни Ерин с блеснали очи.

— Тогава ще се видим там — рече Лорън, без да откъсва поглед от лицето ми. Усмихна се, леко ми се поклони и забърза напред.

— Разкошен е! — подхвърли Ерин.

— О, да! — промълви Шоуни.

— Аз пък мисля, че е лигав.

Всички се обърнахме към Ерик, който гневно гледаше гърба на Лорън.

— Не е! — възрази Шоуни.

— Лиричният Лорън само се държи дружелюбно — добави Ерин и погледна така, сякаш Ерик е откачил.

— Хей! Недей да ревнуваш и да обезумяваш, гадже на Зи! — подвикна Шоуни.

— Трябва да се преоблека — изтърсих аз. Не исках да коментирам очевидно прекалената ревност на Ерик. — Бихте ли отишли в спортната зала да проверите дали всичко е готово? Ще изтичам до общежитието и ще се върна за секунди.

— Няма проблем — в един глас отговориха Близначките.

— Ние ще се погрижим за последните приготовления — обеща Деймиън.

Ерик не каза нищо. Усмихнах му се бързо, като се надявах да не е виновно, и тръгнах към общежитието. Усещах, че той ме гледа, и с ужасяващо потиснато чувство осъзнах, че трябва да направя нещо по въпроса с Ерик и Лорън (и Хийт, разбира се). Но какво, по дяволите?

Бях луда по Хийт и по кръвта му.

Ерик беше изумителен и наистина го харесвах.

А Лорън беше прелестен.

Боже, колко бях скапана.

Двадесет и първа глава

Мъчех се да се убедя, че ритуалът ще мине бързо. Щях да обиколя набързо кръга, да кажа молитви за професор Нолън, да съобщя, че Афродита отново се присъединява към Дъщерите на мрака (което щеше да бъде очевидно, след като тя демонстрира връзката си със земята), и после да добавя, че поради напрежението, на което е подложено училището, съм решила да не предлагам нови членове на Съвета на Префектите до края на учебната година.

„Ритуалът ще бъде лесен — повтарях аз на моя свил се стомах. — Няма да бъде като миналия месец, когато умря Стиви Рей. Тази нощ не може да се случи нищо.“

Облякох се, приготвих се, отворих вратата и видях, че Афродита стои на прага.

— Поемаш си дъх, а? — попита тя и се дръпна от пътя ми. — Те са длъжни да те чакат.

— Афродита, никой ли не ти е казвал, че не е възпитано да караш хората да те чакат?

Забързах по коридора, прескочих по две стъпала наведнъж и излязох от общежитието. Афродита търчеше да ме настигне. Кимнах на Дарий, който стоеше на пост навън, и той ме поздрави.

— Воините са адски готини, а? — отбеляза Афродита и се извърна, за да погледне Дарий още веднъж, а след това изкриви устни и ми каза с онзи неин глас на надменно богаташко момиче: — Не, никой не ми е казвал, че не е възпитано да карам хората да ме чакат. Възпитана съм да карам хората да ме чакат. А що се отнася до майка ми, слънцето я чака, преди да изгрее и залезе.

Въздъхнах.

— Как мина ритуалът на Неферет?

— Приказно. Тя постави предпазна завеса около училището. Сега вече никой не може да влиза или излиза, без тя да разбере. Не можеше и да бъде по-добре. Освен за нас.

Въпреки че наоколо нямаше никого, Афродита понижи тон.

— Стиви Рей още ли гълта кръвта в пликчетата?

— Едва се сдържа. Трябва да направим нещо, при това скоро.