Избрана

Долових мрака на предишната нощ и той сякаш проникна в кожата ми и отново изпитах усещането, че мястото ми е по-скоро в него, отколкото в човешкия свят около мен. Потреперих. Докато влизах в кръга, чух, че Деймиън ахна изненадано, и разбрах, че мъглата и магията са завладели тялото ми.

И по-нататък на неземна висота
Съзрях часовник в тъмни небеса.
Ни удобен, ни неудобен бе мига.
Познайник стар съм на нощта.

Гласът на Лорън заглъхна. Завъртях се още веднъж, прогоних чувството за мъгла и магия и отново станах видима. Все още изпълнена с нощното вълшебство, взех ритуалната запалка от отрупаната с лакомства маса в средата на кръга и осъзнах, че за пръв път се чувствам като истинска Висша жрица на Никс, потопена в магията на богинята и изпълнена със силата й. Вълна на щастие отми напрежението ми. Тръгнах с леки стъпки и застанах пред Деймиън. Той се усмихна и прошепна: Беше жестоко!

И аз му се усмихнах и вдигнах запалката. Думите, които инстинктивно ми дойдоха наум, сигурно бяха изпратени от Никс, защото моята душа не беше толкова поетична.

— Нежни, шепнещи ветрове, приемете поздрава ми. В името на Никс ви призовавам да повеете чисти, свежи и волни и да долетите до мен!

Докоснах пламъка до фитила на жълтата свещ на Деймиън и мигновено около мен се уви приятен, галещ ветрец.

След това забързах към Шоуни и нейната червена свещ. Реших да разчитам на особеното усещане за вълшебство, което изпитвах, и започнах заклинанието, без да вдигам запалката.

— Ти сгряваш и разпалваш огъня отдалеч с топлината, която ражда живот, и в името на Никс ти изпращам поздрави и те призовавам при мен! — Щракнах с пръсти срещу фитила на свещта, който се запали с красив пламък. Шоуни и аз се спогледахме усмихнати и после продължих към Ерин. — Хладни води на далечни езера и потоци, изпращам ви поздрави. Потечете бистри, чисти и бързи и елате тук. В името на Никс, покажете се да ви видим! — Допрях запалката до синята свещ на Ерин и изпитах голямо удоволствие, когато хлапетата най-близо до мен ахнаха и се засмяха, щом видяха водата, която, без да ги докосва, започна да се плиска в краката на Ерин.

— Фасулска работа — подметна тя.

Усмихнах се, тръгнах по посока на часовниковата стрелка и застанах пред Афродита и нейната зелена свещ. Тихият весел смях и щастливият шепот, разнасящ се от групата край мен, стихнаха. Лицето на Афродита представляваше безизразна маска. Единствено в очите й се четеше нервен страх и за секунда се запитах от колко ли време крие чувствата си. Тъй като познавах кошмарните й родители, предположих, че е отдавна.

— Всичко ще бъде наред — промълвих аз, без дори да раздвижа устни.

— Може да повърна — прошепна тя.

— Няма! — усмихнах се аз, а после извисих глас и изрекох красивите думи, които се рееха в съзнанието ми. — Далечни земи и диви места по земята, изпращам ви поздрави. Събудете се от сън и донесете изобилие от красота и устойчивост. В името на Никс призовавам земята при мен! — Запалих свещта на Афродита и залата се изпълни със свежото ухание на прясно окосена ливада. Разнесоха се звуци на чуруликащи птици. Мирисът на люляци направи въздуха толкова приятен, сякаш бяхме напръскани с лек и изтънчен парфюм. Видях блесналите очи на Афродита, а после се обърнах и погледнах останалите. Всички се бяха втренчили в нея, онемели от изумление. — Да! — казах аз. Надявах се, че отговарям на всичките въпроси, които знаех, че се въртят в главите им, за да сложа край на съмненията им. Те не я харесваха и не й вярваха, но трябваше да приемат факта, че Никс я е благословила. — Афродита е надарена от Никс с връзка с природната стихия Земя. — Отидох в средата на кръга и взех моята виолетова свещ. — Дух, изпълнен с вълшебство и мрак, шепнеща душа на богинята, приятел и странник, загадка и познание, в името на Никс те призовавам тук при мен! — Свещта ми се запали и аз застанах неподвижно, докато познатата хармония на всичките пет природни стихии изпълни тялото и душата ми.

Беше толкова невероятно, че чак забравих да дишам.

Опомних се и запалих плитката от евкалипт и салвия, а сетне я угасих, вдъхнах дълбоко аромата на билките и се съсредоточих върху ценностите на народа на баба ми — евкалипт за лечение, предпазване от болести и пречистване и салвия — заради свойството й да прогонва лошите духове, енергии и влияния. Уханният дим се завъртя спираловидно около мен. Отправих взор напред и заговорих. Съзнавах, че всички ме гледат, защото бях част от блестящата сребриста нишка от светлина, която видимо свързваше моя кръг.