Избрана

— Весела среща! — извиках аз и групата повтори думите ми. Усетих, че напрежението ми намалява. — Всички знаете, че професор Нолън беше убита вчера. Слуховете са верни и истината е ужасяваща. Искам да се присъедините към мен и заедно да се помолим Никс да даде покой на духа й и на всички нас. — Замълчах и погледнах Ерик. — Аз не съм тук отдавна, но знам, че мнозина от вас са били близки с професор Нолън. — Ерик опита да се усмихне, но очевидната тъга не позволи на устните му да помръднат и гой замига усилено, за да прогони сълзите, от които сините му очи заискряха и се навлажниха. — Тя беше добър преподавател и човек и ще ни липсва. Нека изпратим на духа й една последна благословия.

— Да бъде благословена! — веднага отговориха хлапетата със сърдечен възглас.

Изчаках отново да утихнат и сетне продължих.

— Знам, че трябваше да обявя кой е избран за Съвета на Префектите, но поради всичко случило се през месеца реших да изчакам до края на учебната година. Тогава Съвета и аз ще се съберем, ще ви предложим няколко имена и вие ще гласувате. Избрах един новак, който ще бъде член на Съвета през това време. — Внимавах да говоря непринудено, сякаш не казвах нещо, което повечето щяха да помислят за безумна идея. — Както вече видяхте, Афродита е надарена с връзка със земята. Като Стиви Рей, това й отрежда място в Съвета. И като Стиви Рей, тя се съгласи да спазва моите нови правила за Дъщерите на мрака. — Обърнах се, погледнах Афродита в очите и изпитах облекчение, когато тя ми се усмихна сдържано и нервно и после кимна веднъж. След това, без да давам време на другите да започнат да бъбрят, взех бокала със сладко червено вино от масата, посветена на Никс, и започнах официалното заклинание на молитвата за пълнолунието. Този месец отново откриваме, че с пълнолунието трябва да се изправим пред ново начало. Миналия месец това беше новият правилник на Дъщерите и Синовете на мрака, а този месец е новият член на Съвета на Префектите и тъгата по смъртта на преподавател. Ваша лидерка съм едва от месец, но вече знам, че аз… — млъкнах и се поправих: — … че ние вярваме, че Никс ни обича и е с нас дори когато се случват страшни неща. — Вдигнах бокала и обиколих кръга, като рецитирах прекрасното старо стихотворение, което бях научила наизуст преди месец.

Лека лунна светлина,
Мистерия на плътната земя.
Сила от преливаща вода.
Жар на пламък свети във нощта.
В името на Никс ний ви зовем!

Предлагах на всеки новак глътка вино и кимвах, а те ми се усмихваха. Съсредоточих се да придобия вид на някой, на когото могат да имат доверие и да разчитат.

Лекувате страдащите,
Поправяте греховете,
Пречиствате покварата,
Желаете правдата.
В името на Никс ний ви зовем!

Зарадвах се, когато всички промълвиха „Бъди благословена!“, след като пиха от виното. Не изглеждаха особено разбунтувани.

Зрение на котка,
Слух като на делфин,
Бързина като на змия,
Мистерията на феникса.
В името на Никс ний ви зовем
И ви молим за благословия!

Предложих на Афродита последната глътка, преди да пия и аз.

— Браво, Зоуи! — прошепна тя, пийна от бокала, върна ми го и на висок глас, така че всички да я чуят, изрече традиционните думи: — Бъди благословена.

Изпитах облекчение и гордост от себе си. Изпих последната глътка вино и оставих бокала на масата. В обратен ред благодарих на всяка природна стихия и го отпратих. Афродита, Ерин, Шоуни и Деймиън последователно духнаха свещите си. Накрая завърших ритуала с думите:

— Ритуалът ни на пълнолунието приключи. Добра среща, добра раздяла и добра нова среща!

— Добра среща, добра раздяла и добра нова среща! — повториха като ехо новаците.

Спомням си, че се хилех като малоумен идиот, когато Ерик неочаквано извика от болка и падна на колене.

Двадесет и втора глава

За разлика от миговете, когато Стиви Рей умираше, този път не се вцепених и не се поколебах нито за секунда.

— Не! — изпищях аз, побягнах към Ерик и паднах на колене до него.

Той се подпря на ръце и започна да стене, а главата му почти опираше в пода. Не виждах лицето му, но забелязах, че ризата му се намокри от пот и вероятно дори кръв, въпреки че не долових мириса й. От очите, носа и устата му щеше да рукне кръв и Ерик щеше да се удави в собствените си телесни течности. Смъртта му щеше да бъде потресаваща и нищо не можеше да я предотврати. Можех само да бъда до него и да се надявам, че той ще стане като Стиви Рей и ще запази част от човечността си.

Сложих ръка на треперещото му рамо. През ризата му се излъчваше топлина, сякаш тялото му гореше отвътре. Трескаво се огледах за помощ. Както винаги, Деймиън беше до мен, когато се нуждаех от него.

— Донеси хавлии и повикай Неферет.