Избрана

— Не е толкова лошо. По-скоро е шокиращо, отколкото болезнено. В тялото ти нахлува поток от усещания и ставаш свръхчувствителен. — Ръката му погали лицето ми и пръстът му нежно проследи линията на Белега ми. — Някой ден ще го преживееш.

— Надявам се.

Двамата се умълчахме. Лорън продължаваше да милва лицето ми и да проследява Белега, който украсяваше шията ми. Тялото ми се отпусна и същевременно затрептя от допира му.

— Разстройва те нещо друго, нали? — нежно попита той. Гласът му беше плътен, мелодичен и хипнотично приятен — Нещо повече, освен че Промяната на Ерик ти напомни за смъртта на приятелката ти.

Не отговорих и Лорън ме целуна по челото и леко докосна с устни татуировката на полумесеца. Потреперих.

— На мен можеш да кажеш, Зоуи. Между нас вече се случиха много неща и би трябвало да знаеш, че можеш да ми вярваш.

Той леко притисна устни до моите. Щеше да бъде хубаво да му кажа за Стиви Рей. Лорън можеше да ми помогне, а аз се нуждаех от помощта му, особено сега, след като реших, че тя може да бъде излекувана, като се помоля на Никс. Това, разбира се, означаваше, че ще трябва да образуваме кръг или Деймиън, Близначките, Афродита и аз да отидем при Стиви Рей, или тя да дойде при нас. Защитната магия на Неферет усложняваше нещата, но може би Лорън знаеше някакъв таен начин да я заобиколим. Помъчих се да се вслушам в инстинкта си и да преценя дали ме съветва да си държа устата затворена, но не почувствах друго, освен ръцете и устните на Лорън.

— Кажи ми — прошепна той, докато ме целуваше.

— Искам, да… — задъхано промълвих аз. — Но е много сложно.

— Нека ти помогна, моя любов. Заедно можем да решим всички проблеми. — Целувките му ставаха все по-разгорещени.

Исках да му кажа, но главата ми се въртеше и ми беше трудно да мисля, още по-малко да говоря.

— Ще ти покажа колко много неща можем да споделим… и колко цялостни и съвършени можем да бъдем заедно.

Лорън махна ръката си, която бе свил в юмрук в косите ми, и дръпна ризата си. Копчетата се разхвърчаха и гърдите му се разголиха. След това той бавно прокара нокътя на палеца си по лявата си гърда, оставяйки идеална алена линия. До мен достигна мирис на кръв.

— Пий — подкани ме той.

Не можах да се сдържа. Наведох лице към гърдите му и вкусих кръвта му, която се разля из тялото ми. Беше различна от тази на Хийт — не толкова гореща и ароматична, но по-силна. Кръвта му запулсира в мен заедно с главозамайващо и неотложно желание. Долепих устни до гърдите му. Исках още и още.

— Сега е мой ред. Трябва да усетя вкуса ти! — заяви Лорън и преди да осъзная какво прави, разкъса роклята ми.

Нямах възможност да се притесня, че той ме вижда само по сутиен и бикини, защото Лорън доближи палеца си до мен и ме поряза малко над гърдите. Изохках от острата болка, но когато той впи устни в мен и започна да пие кръвта ми, болката се замени с вълна на изумително удоволствие, което беше неописуемо силно, можех само да стена. Лорън разкъса дрехите си, докато пиеше кръв от мен, и аз му помогнах. Единственото ми желание беше да го имам. Целият ми свят се превърна в плам, усещания и страст. Ръцете и устните му бяха навсякъде по тялото ми и не можех да му се наситя.

И после се случи.

Чувствах ударите на сърцето му под кожата си и пулсът ми биеше заедно с неговия. Страстта му се равняваше на моята и желанието му отекваше в главата ми. И сетне, някъде дълбоко в обърканото ми съзнание, чух, че Хийт крещи: Зоуи! Не!

Тялото ми се разтресе в ръцете на Лорън.

— Мълчи — прошепна той. — Всичко е наред. Така е много по-добре, моя любов. Да бъдеш Обвързана към човек е твърде трудно. Има прекалено много усложнения.

Дишах бързо и учестено.

— Прекъснато ли е Обвързването ми с Хийт?

— Да. Нашето Обвързване го замени. — Той се претърколи върху мен. — А сега, нека довършим нещата. Позволи ми да те любя, любима.

— Да — промълвих аз. Устните ми отново намериха гърдите му и докато пиех от него, Лорън ме облада.

Светът се взриви в кръв и страст.

Двадесет и трета глава

Лежах върху Лорън и съзнанието ми беше замъглено от възхитително усещане. Ръката му галеше татуировките на гърба ми.

— Татуировките ти са изящни като теб — каза той.

Въздъхнах щастливо и се сгуших в него. Обърнах глава и като хипнотизирана се втренчих в отражението ни в големите огледала в стаята. Бяхме голи и изцапаните ни с кръв тела бяха преплетени интимно. Дългите ми черни коси ни прикриваха отчасти. Изящните ми ажурни татуировки, които се спускаха по лицето, врата и гърба и ми стигаха до кръста, изглеждаха екзотични и блестяха като сапфири на тънкия слой пот върху тялото ми.

Лорън беше прав. Наистина бях изящна. Той се оказа прав и за нас. Нямаше значение, че Лорън е по-голям от мен и напълно развит вампир (и преподавател в училището). Връзката ни далеч надвишаваше това и беше изключителна. По-изключителна от онова, което изпитвах към Ерик. По-изключителна дори от Хийт.

Хийт…