Избрана

— Да. Може и да греша, но смятам, че трябва да използвам силите на природните стихии. — Млъкнах и се преместих, защото се запитах дали не му натежах. — Знаеш, че имам връзка с всичките пет природни стихии. Предполагам, че трябва само да я използвам.

— Може и да стане, но не бива да забравяш, че ще призовеш силна магия, а за това винаги се заплаща определена цена. — Лорън говореше бавно, сякаш внимателно обмисляше всяка своя дума (за разлика от мен, която обикновено изтърсвах разни неща, без да разсъждавам, а после съжалявах или се чувствах неудобно). — Зоуи, как се е случило онова страшно нещо със Стиви Рей и другите новаци? Какво или кой е виновен?

Отворих уста да кажа: „Неферет“, но инстинктът ми изкрещя: Не изговаряй името й! Изведнъж ми се догади. И после с изненада осъзнах, че всъщност не съм признала всичко пред Лорън. В разказа си за нощта, когато спасих Хийт от неживите хлапета и намерих Стиви Рей, аз пропуснах да спомена за Неферет. Не помислих за това. Не го направих нарочно, но не му разказах част от историята. Сигурно богинята Никс обработваше съзнанието ми. Тя не искаше Лорън да знае за Неферет. Дали се опитваше да го предпази?

— Зоуи, какво има?

— Нищо. Замислих се. Не знам как се е случило, но бих искала да знам. Искам да разбера.

— Стиви Рей не знае ли?

В главата ми отново прозвучаха предупредителни звънци.

— Тя все още не е много общителна. Защо? Чувал ли си за такива случаи?

— Не. — Той успокояващо прокара ръка по гърба ми. — Помислих, че ако знаеш как се е случило, това ще ти помогне да го поправиш.

Погледнах го в очите. Искаше ми се гадаенето да престане.

— Не трябва да казваш на никого, Лорън. Абсолютно на никого, дори на Неферет. — Опитах се да се държа твърдо като Висша жрица, но гласът ми потрепери и затихна.

— Не се тревожи, любов моя! Разбира се, че няма да кажа на никого. — Той ме притисна до себе си и погали гърба ми. — Но кой друг знае, освен ти и аз?

— Никой. — Излъгах толкова машинално, че се изненадах от себе си.

— Ами Афродита? Ти каза, че криете Стиви Рей в нейния апартамент.

— Афродита не знае. Чух я, че казва на някакви хлапета как родителите й ще отсъстват до края на зимата. Смяташе да прави там купон, но всички са й ядосани и никой не й повярва. Така разбрах, че апартаментът е празен, и вмъкнах там Стиви Рей. — Не мислех съзнателно да му казвам за Афродита, но устата ми, изглежда, взе решението вместо мен. Стисках палци наум, надявайки се, че Лорън няма да разбере, че го лъжа.

— Добре. Може би така е най-добре. Зоуи, ти каза, че Стиви Рей не е същата и не е много общителна. Как разговаряте?

— Тя говори, но е объркана и… — Запънах се, опитвайки се да измисля как да му го обясня, без да издавам повече, отколкото е необходимо. — Понякога прилича повече на звяр, отколкото на човек. Видях я по-рано тази нощ преди ритуала на Неферет.

Лорън кимна.

— Оттам дойде, нали?

— Да. — Реших да не споменавам за Хийт. Самата мисъл за него ме караше да се чувствам виновна. Обвързването вече не съществуваше, но вместо да изпитвам облекчение, аз чувствах странна празнота.

— Но откъде знаеш, че тя все още е в апартамента на Афродита и е добре?

— Какво? — разсеяно попитах аз. — А, дадох й мобилен телефон и мога да й се обаждам или да й изпращам съобщения. Преди малко я проверих как е. — Посочих мобилния си телефон, който беше паднал от джоба на роклята ми и лежеше на пода до купчината рогозки. Избих Хийт от главата си и се съсредоточих върху един по-непосредствен за решаване проблем. — Може ли да те помоля за помощ?

— Искай от мен всичко — отговори той и нежно отметна назад косата от лицето ми.

— Трябва или да доведа Стиви Рей тук, в училището, или да заведа групата при нея.

— Групата?

— Деймиън, Близначките и Афродита, за да образуваме кръг. Имам чувството, че ще ми е необходима и силата на природните стихии, която те носят, за да помогнем на Стиви Рей.

— Но ти каза, че те не знаят за нея.

— Не знаят. Ще трябва да им кажа, но ще изчакам точно преди да се опитам да оправя онова нещо със Стиви Рей. Боже, „онова нещо“. Каква глупост изръсих. Въздъхнах и поклатих глава. — А определено не горя от желание да им кажа истината — нещастно добавих аз. Имах предвид онова нещо със Стиви Рей и колко ще се ядосат приятелите ми, когато разберат, че съм крила важна информация от тях.

— Тогава ти и Афродита сте приятелки?

Лорън зададе въпроса небрежно, с усмивка и подръпване на дълъг кичур от косите ми, но също като с Хийт, нашето Обвързване ни свързваше и усетих скритото в него напрежение. Той се интересуваше много повече от отговорите ми и не разкриваше нищо. Това ме разтревожи и не само защото стомахът ми отново се сви и ме предупреди да си държа устата затворена.

Ето защо се опитах да отговоря с неговия безгрижен тон.

— Не. Афродита е отвратителна, но поради някаква причина, абсолютно неразбрана от Деймиън, Близначките и мен, Никс я е надарила с връзка със земята. Кръгът не действа без нея, затова тя е там, поради липса на друг. Не се мотаем заедно.