Избрана

Сънливото чувство на задоволство изведнъж ме напусна, сякаш някой плисна студена вода в лицето ми. Погледът ми се отмести към Лорън. Той ме наблюдаваше и лека усмивка извиваше ъгълчетата на устните му. Боже, Лорън беше толкова прелестен, че не можех да повярвам, че е мой.

Опомних се и му зададох въпроса, на който исках да получа отговор.

— Лорън, наистина ли моето Обвързване е Хийт е прекъснато?

— Да, наистина. Сега ти и аз сме Обвързани и това прекъсна връзката ти с човешкото момче.

— Но аз прочетох в учебника по социология на вампирите и там пише само колко болезнено и трудно е да прекъснеш Обвързване между вампир и човек. Не разбирам как е станало толкова лесно и не пише, че едно Обвързване може да прекъсне друго.

Леката му усмивка стана по-широка и Лорън ме целуна нежно и сладко.

— Ще научиш, че има много неща за вампирите, които не са написани в учебниците.

Думите му ме накараха да се почувствам млада, глупава и много смутена и той веднага го забеляза.

— Хей, не исках да кажа нищо лошо. Спомням си колко неловко се чувствах, когато не разбирах в какво се Променям. Всичко е наред. Това се случва с всички ни. А сега ти имаш мен да ти помагам.

— Не искам да разбирам — отвърнах аз и се отпуснах в обятията му.

— Знам. Ето как се прекъсва Обвързването. Ти и човекът сте имали връзка, но ти не си вампир и не си завършила Промяната. — Той млъкна и после решително добави: — Все още. Затова Обвързването не е било напълно развито. Когато ти и аз си разменихме кръв, тази връзка надделя над по-слабата. — Усмивката му стана секси. Защото аз съм вампир.

— Хийт заболя ли го?

Лорън повдигна рамене.

— Вероятно, но болката не трае дълго. И в дългосрочна перспектива така е по-добре. Много скоро пред теб ще се отвори целият вампирски свят, Зоуи. Ти ще бъдеш изключителна Висша жрица. И в този свят няма да има място за човешко същество.

— Знам, че си прав. — Опитвах се да подредя мислите си и си припомних колко сигурна бях по-рано тази нощ, че трябва да скъсам с Хийт. Добре, че бях с Лорън и това прекъсна Обвързването ми с Хийт. Така беше по-лесно и за двама ни.

— Добре, че не бях Обвързана към теб и Хийт едновременно.

— Това би било невъзможно. Никс е направила така, че да се Обвързваме поединично. Предполагам, че целта е да не създадем армия от Обвързани човешки любимци.

Стъписах се от ироничния му тон и от онова, което каза.

— И през ум не би ми минало да го направя.

Той се засмя тихо.

— Много вампири биха го сторили.

— А ти?

— Не, разбира се. — Лорън отново ме целуна и добави: — Освен това съм повече от щастлив от нашето Обвързване. Не ми трябват други.

Думите му ме развълнуваха. Той беше мой и аз бях негова! И после пред очите ми изплува образът на Ерик и тръпката на приятно вълнение отслабна.

— Какво има? — попита Лорън.

— Ерик — промълвих аз.

— Ти принадлежиш на мен! — Гласът му прозвуча грубо. После ме целуна властно и кръвта ми запулсира.

— Да — потвърдих аз, след като целувката свърши. Лорън беше като приливна вълна, на която не можех да се противопоставя, и му позволих да отнесе Ерик далеч от мен. — Аз принадлежа на теб.

Той ме притисна до себе си, а после нежно ме повдигна и премести тялото си така, че да ме гледа в очите.

— Сега ще ми кажеш ли?

— Какво да ти кажа? — попитах аз, макар да знаех какво иска да чуе.

— Кажи ми какво те разстрои толкова силно.

Не обърнах внимание на внезапното присвиване на стомаха си и взех решение. След всичко случило се между нас трябваше да имам доверие на Лорън.

— Стиви Рей не е умряла, поне не така, както възприемаме смъртта. Тя е жива, въпреки че е различна. И не е единствената новачка, оцеляла след предполагаема смърт. Те са цяла група, но Стиви Рей не е като тях. Тя е съумяла да запази човечността си, но те не са.

Усетих, че тялото ми се напрегна, и очаквах Лорън да ми каже, че съм луда, но той попита:

— Какво по-точно имаш предвид? Обясни ми всичко, Зоуи.

Разказах му всичко — за „духовете“, които бях видяла, за факта, че всъщност те не бяха духове, за страшните неживи хлапета, които убиваха футболисти, и как спасих Хийт. И накрая за Стиви Рей.

— И в момента тя чака в апартамента в гаража на Афродита? — попита Лорън.

Кимнах:

— Да, Стиви Рей се нуждае от кръв всеки ден. Човечността й е нестабилна. Ако не получава кръв, боя се, че ще стане като останалите. — Потреперих и той ме притисна до себе си.

— Толкова ли са лоши?

Представа нямаш. Те не са хора, нито вампири. Все едно са се превърнали в най-ужасяващите стереотипи на вампири и човеци. Те нямат души, Лорън. — Взрях се в очите му. — И не може да бъдат излекувани, но връзката на Стиви Рей със земята й е дала възможност да запази част от душата си. Сериозно мисля, че мога да направя нещо за нея.

— Така ли?

Учудих се, че Лорън се стъписа, като чу за намеренията ми да излекувам Стиви Рей, но спокойно прие факта, че съществуват неживи хлапета.