Избрана

— Хубаво. Чух, че Афродита има огромни проблеми. Не трябва да й вярваш.

— Не й вярвам. — Веднага щом изрекох думите, осъзнах, че имам доверие на Афродита може би повече отколкото на Лорън, с когото преди малко загубих девствеността си и с когото се Обвързах. Страхотно. Голям късмет.

— Хей, отпусни се. Виждам, че разговорът на тази тема те разстрои.

Лорън погали лицето ми и аз машинално се облегнах на ръката му. Където и да ме докоснеше, чувството беше невероятно.

— Сега съм тук. Ще измислим нещо. Ще оправяме нещата едно по едно.

Исках да му напомня, че Стиви Рей няма много време, но той отново долепи устни до моите и се замислих само колко приятен е допирът му… как усещам, че пулсът му се ускорява… и че сърцето ми бие заедно с неговото. Целувките му станаха по-дълбоки и ръцете му се плъзнаха надолу по тялото ми. Движех се в ритъм е него и мислех за страст, кръв и нищо друго, освен Лорън… Лорън… Лорън…

Странен звук от задавяне прониза мъглата от заслепение и ненаситност, която ме беше погълнала. Сънено обърнах глава, докато Лорън целуваше шията ми, и тялото ми се разтърси от ужас.

На прага стоеше Ерик и на наскоро белязаното му лице беше изписано стъписване и недоумение.

— Ерик, аз… — Посегнах, грабнах роклята си и опитах да се покрия с нея. Оказа се, че не е нужно да се тревожа, че Ерик ще ме види гола. С едно бързо движение Лорън ме премести зад себе си и ме закри с тялото си.

Прекъсваш ни. — Хубавият глас на Лорън беше загрубял от едва сдържан импулс за насилие. Силата му ме накара да ахна от изненада.

— Да, виждам — отговори Ерик и без да пророни нито дума повече, се обърна и тръгна.

— Боже мой! Боже мой! Не мога да повярвам какво се случи! — възкликнах аз и се хванах с две ръце за пламтящата глава.

Лорън отново ме прегърна и гласът му беше успокояващ като допира му.

— Всичко е наред, любима. Той и без това все някога щеше да разбере.

— Но не и по този начин — извиках аз. — Това беше неописуемо ужасно. — Вдигнах лице и го погледнах. — Сега всички ще разберат, а това не е хубаво, Лорън. Ти си преподавател, а аз съм новачка. Няма ли правила срещу тези неща? Да не споменавам, че сме Обвързани. — После ми хрумна друга потресаваща мисъл и се разтреперих. Ами ако ме изключеха от „Дъщерите на мрака“, защото се любих с Лорън?

— Зоуи, любов моя, изслушай ме. — Той сложи ръце на раменете ми и леко ме разтърси. — Ерик няма да каже на никого.

— Ще каже! Видя изражението му. Няма начин да запази някаква тайна за мен. — Помислих си, че няма начин и отново да направи нещо за мен.

— Той ще си държи устата затворена, защото аз ще му кажа.

Загриженото му изражение се промени и той изведнъж придоби опасен вид, както когато каза на Ерик, че ни прекъсва. Изпитах страх и се запитах дали Лорън представлява нещо повече, отколкото показва.

— Не го наранявай — промълвих аз, без да обръщам внимание на сълзите, които се стичаха по лицето ми.

— Не се тревожи, любима. Няма да го нараня. Само ще си поговорим. — Лорън отново ме притисна в обятията си и въпреки че тялото, сърцето и душата ми искаха да бъда с него, аз положих усилия и се дръпнах.

— Трябва да тръгвам.

— Да, добре. И аз трябва да тръгвам.

Той ми подаде дрехите и двамата се облякохме. Реших, че Лорън бърза да тръгне, защото иска да намери Ерик, но при мисълта за раздялата почувствах, че стомахът ми се превръща в яма с противна черна гадост, клокочеща вътре. Разрезът над гърдите ми, където Лорън бе вкусил кръвта ми, пареше. Интимните части на тялото ми бяха изтръпнали и ме боляха. Погледнах към стената с огледалата. Очите ми бяха подпухнали и зачервени. Лицето ми беше на петна, а носът розов. Косите ми бяха разрошени. Роклята ми бе намачкана, но поне не си личеше, че е и скъсана. Изглеждах адски зле и това не беше учудващо, защото се чувствах по същия начин.

Лорън хвана ръката ми и минахме заедно през спортната зала. Стигнахме до вратата и преди да я отвори, той ме целуна.

— Изглеждаш уморена.

— Уморена съм. — Погледнах часовника в залата и се стъписах, като видях, че е едва два и половина след полунощ. Имах чувството, че са изминали няколко нощи в разстояние само на два часа.

— Легни си, любов моя. Утре пак ще бъдем заедно.

— Как? Кога?

Лорън се усмихна и погали шията ми, проследявайки татуировката ми.

— Не се тревожи. Няма да бъдем разделени дълго. Ще дойда при теб, след като и двамата поспим. — Докосването му затопли кожата ми. Тялото ми само се наклони към него, докато той интимно прокарваше пръсти по извивката на врата ми и рецитираше:

Сънища нежни ме водят към теб и аз бродя в нощта окрилен;
Вятър шепне във нощния мрак, а звездите присветват над мен.
И аз бродя в нощта окрилен, последвал сила незрима,
която ме води кой знае как към твоя прозорец, любима!

Потреперих от докосването му. Сърцето ми ускори ритъма си и главата ми се замая от думите му.