Избрани творби в два тома. Том втори

Свърши една роза. После доближи кошницата, за да накъдри листата с ножицата. Тринидад сложи картонената кутия на пода и се включи в работата.

Мина огледа кутията.

— Обувки ли си купи? — запита.

— Това са умрели мишки — рече Тринидад.

Понеже Тринидад беше обиграна в къдренето на листа, Мина се хвана да прави телени стъбла, обвити в зелена хартия. Работеха мълчаливо, без да забележат слънцето, което напредваше по стаята, украсена с идилични картини и семейни снимки. Когато свърши стъблата, Мина извърна към Тринидад лице, което изглеждаше довършено в нещо безплътно. Тринидад къдреше с възхитителна изтънченост, движейки само върховете на пръстите си, плътно прибрала крака. Мина огледа мъжките й обувки. Тринидад отбягна погледа, без да вдигне глава, само като повлече назад ходилата, и прекъсна работата.

— Какво стана? — рече.

Мина се наведе към нея.

— Ами отиде си — каза.

Тринидад пусна ножицата в скута си.

— Не.

— Отиде си — повтори Мина.

Тринидад я изгледа, без да мигне. Отвесна бръчка раздели сключените й вежди.

— И сега? — попита.

Мина отговори, без да й трепне гласът.

— Сега нищо.

Тринидад си взе довиждане преди десет.

Освободена от тежестта на нейната близост, Мина я задържа за малко, за да хвърли умрелите мишки в нужника. Сляпата подкастряше розовия храст.

— Обзалагам се, че не знаеш какво нося в тая кутия — й рече на минаване.

Раздрънка мишките.

Сляпата се заслуша.

— Разклати я — каза.

Мина повтори движението, но сляпата не можа да разпознае нещата, след като ги чу за трети път с палец върху меката част на ухото.

— Това са мишките, които са се хванали снощи в капаните на черквата — рече Мина.

На връщане загърби сляпата, без да й продума. Но сляпата я последва. Когато стигна в гостната, Мина стоеше самичка до затворения прозорец и довършваше изкуствените рози.

— Мина — рече сляпата. — Ако искаш да бъдеш щастлива, не се изповядвай пред чужди.

Мина я погледна, без да проговори. Сляпата се настани на стола срещу нея и понечи да се включи в работата. Но Мина не й позволи.

— Нервна си — каза сляпата.

— Заради тебе — каза Мина.

— Защо не отиде да се черкуваш? — запита сляпата.

— Ти най-добре знаеш.

— Ако беше заради ръкавите, нямаше да си правиш труда да излизаш от къщи — рече сляпата. — По пътя те е чакал някой, който ти е сторил нещо досадно.

Мина прекара длани пред очите на бабата, сякаш бърше невидимо стъкло.

— Ти си ясновидка — каза.

— Отиде два пъти в нужника тая сутрин — каза сляпата. — Винаги ходиш веднъж.

Мина продължи да прави рози.

— Би ли могла да ми покажеш каквото пазиш в чекмеджето на дрешника? — запита сляпата.

Без да бърза, Мина забучи розата в черчевето на прозореца, извади трите ключета от корсажа и ги тури върху дланта на сляпата. Тя сама затвори пръстите й.

— Иди да видиш със собствените си очи — каза.

Сляпата проучи ключетата с върховете на пръстите си.

— Моите очи не могат да видят в дъното на нужника.

Мина вдигна глава и тогава изпита различно усещане: почувствува, че сляпата знаеше, че тя я гледа.

— Хвърли се в дъното на нужника, щом толкова те интересуват моите работи — рече тя.

Сляпата отбягна прекъсването.

— Винаги пишеш в леглото до сутринта — каза.

— Ти сама угасяш светлината — рече Мина.

— И ти веднага запалваш фенерчето — каза сляпата. — По твоето дишане бих могла да ти кажа какво пишеш тогава.

Мина направи усилие да не трепне.

— Добре — каза, без да вдигне глава. — И ако предположим, че е така, какво чудно има?

— Нищо — отвърна сляпата. — Само че те накара да пропуснеш причастието на първи петък.

Мина взе с две ръце гранката конци, ножиците и стиска недовършени рози. Тури всичко в кошницата и застана лице срещу лице пред сляпата.

— Значи, искаш да ти кажа какво отидох да правя в нужника? — запита. Двете останаха в очакване чак докато Мина отговори на собствения си въпрос: — Отидох да сера.

Сляпата хвърли в кошницата трите ключета.

— Би било добро оправдание — промърмори, отправяйки се към кухнята. — Щеше да ме убедиш, ако не те чувах за пръв път през живота си да казваш грубост.

Майката на Мина идваше по пруста в обратна посока, натоварена с бодливи клони.

— Какво става тука? — запита.

— Луда съм — каза сляпата. — Ама се вижда, че не мислите да ме пратите в лудницата, докато не почна да хвърлям камъни.

Габриел Гарсия Маркес Един много стар сеньор с огромни криле