Избрани творби в два тома. Том втори

— Не знам къде е дискосът.

Беше вярно. От месеци не се събираше милостиня.

— Тогава потърси някоя голяма торба в ризницата и събери колкото можеш повече — каза свещеникът.

— А какво да кажа? — попита момчето.

Свещеникът загледа умислено голия синкав черен, изпъкналите стави. Сега той на свой ред примигна:

— Кажи, че е за прогонването на Скитника-евреин — рече и усети, че като казва това, носи голяма тежест в сърцето си. За миг чуваше само пращенето на свещите в тихия храм и собственото си тежко и учестено дишане. После сложи ръка на рамото на прислужника, който го гледаше с кръглите си уплашени очи, и рече:

— После ще вземеш парите и ще ги отнесеш на момчето, което в началото беше само; ще му кажеш, че му ги праща отчето, за да си купи нова шапка.

Габриел Гарсия Маркес Изкуствени рози

Движейки се опипом из полумрака на разсъмването, Мина облече роклята без ръкави, която предната вечер бе провесила до леглото, и затършува из раклата да търси ръкавите за прикачване. Търси ги после на гвоздеите по стените и зад вратите, като гледаше да не вдига шум, за да не разбуди сляпата баба, която спеше в същата стая. Но щом привикна с тъмнината, разбра, че бабата е станала и отиде в кухнята да я пита за ръкавите.

— В банята са — каза сляпата. — Изпрах ги вчера късно.

Там бяха, окачени на тел с две дървени щипки. Още бяха влажни. Мина се върна в кухнята и простря ръкавите върху каменната печка. Срещу нея сляпата бъркаше кафето, вторачила мъртви зеници в тухленото зидче на пруста, където имаше редица от съдини с билки.

— Друг път да не си вземала моите работи — каза Мина. — Тия дни не може да се разчита на слънцето.

Сляпата извърна лице към гласа.

— Бях забравила, че е първи петък — рече.

След като се увери с дълбоко вдъхване, че кафето е готово, свали тенджерата от печката.

— Тури хартия отдолу, защото камъните са мръсни — каза.

Мина тръкна с пръст по камъните на печката. Мръсни бяха, но с налеп сплъстени сажди, които нямаше да изцапат ръкавите, ако човек не ги трие о камъните.

— Ако се изцапат, ти ще отговаряш — каза.

Сляпата си бе наляла чаша кафе.

— Ядосана си — рече, дърпайки един стол към пруста. — Кощунство е да се причестяваш, когато си ядосана. — Седна да пие кафето пред розите в двора. Когато удари третата камбана за литургия, Мина смъкна ръкавите от печката, но още бяха влажни. Обаче си ги тури. Отец Анхел няма да й даде причастие с рокля с голи рамене. Не си изми лицето. Избърса с кърпа остатъците от червилото, взе в стаята молитвеника и забрадката и излезе на улицата. Подир четвърт час се връщаше.

— Ще стигнеш след евангелието — рече сляпата, седнала пред розите в двора.

Мина тръгна право към нужника.

— Не мога да отида на литургията — каза. — Ръкавите са влажни и всичките ми дрехи са неизгладени. — Почувствува, че я преследва един ясновидски поглед.

— Първи петък и не отиваше на литургията — каза сляпата.

На връщане от нужника Мина си наля чаша кафе и седна пред варосаната външна врата, току до сляпата. Ала не можа да изпие кафето.

— Ти си виновна — измърмори с глуха злоба, усещайки, че сълзите я давят.

— Ти плачеш — възкликна сляпата.

Тури кутията за поливане до саксиите с риган и излезе на двора, като повтори:

— Ти плачеш.

Мина сложи чашата на пода, преди да се изправи.

— Плача от яд — рече. И добави на минаване край бабата: — Трябва да се изповядаш, защото заради тебе пропуснах причастието на първи петък.

Сляпата остана неподвижна, очаквайки Мина да затвори вратата на спалнята. После се упъти към края на пруста. Наведе се и опипом намери на пода недокоснатата чаша. Докато изливаше кафето в гърнето, продължи да говори:

— Господ види, че съвестта ми е чиста.

Майката на Мина излезе от спалнята.

— С кого приказваш?

— С никого — рече сляпата. — Нали ти казах, че полудявам.

Заключена в своята спалня, Мина си разкопча корсажа и извади три ключета, които носеше закачени с безопасна игла. С един от ключовете отвори долното чекмедже на дрешника и извади мъничко дървено сандъче. Отвори го с другия ключ. Вътре имаше снопче писма на цветна хартия, пристегнати с широк ластик. Прибра ги в корсажа си, тури сандъчето на мястото му и пак затвори чекмеджето с ключа. После отиде в нужника и хвърли писмата на дъното.

— Мислех, че се черкуваш — каза й майката.

— Не може да отиде — намеси се сляпата. — Забравих, че е първи петък, и изпрах ръкавите късно вчера.

— Още са влажни — промърмори Мина.

— Трябваше да работи много тия дни — каза сляпата.

— Това са сто и петдесет рози, които трябва да предам на Великден — рече Мина.

Слънцето припече рано. Преди седем Мина разположи в гостната своята работилница за изкуствени рози: кошница, пълна с венечни листа и телове, кутия с разтегателна хартия, два чифта ножици, гранка конци и стъкленица с лепило. След миг дойде Тринидад с картонената си кутия под мишница, да я пита защо не е отишла да се черкува.

— Нямах ръкави — рече Мина.

— Всяка би могла да ти даде назаем — каза Тринидад.

Дотътри стол, за да седне до кошницата с листа.

— Закъснях — каза Мина.