Избраниците

Сетне картината се премести зад един ъгъл и показа продължение на главния салон, също пълно с хора. В средата имаше маса за билярд. Някакъв човек тъкмо се беше навел, за да удари топката. Бе едър, с голям нос и лицето му почти не се виждаше от брадата, мустаците и бакенбардите. Приличаше на мечка. Зад него стоеше дългокоса руса жена, която се подпираше на щеката, сякаш това бе единствената й опора. Опитваше с всички сили да се съсредоточи върху играта, но изглеждаше, сякаш всеки момент ще загуби съзнание. Партньорът й не беше в по-добро състояние и остана легнал на ръба на масата твърде дълго време. По-близо до камерата имаше друга двойка, също с щеки за билярд. Те стояха с гръб и се държаха за ръце. И двамата бяха с дълги кестеняви коси. Момичето носеше широка бяла блуза и дълга пурпурна пола със зелени шарки. Младежът бе по износени дънки с широки крачоли и вълнена жилетка.

Блондинката вдигна поглед от масата и забеляза камерата. Извика радостно и посочи енергично, но с известно колебание, сякаш избираше между три различни образа и все забравяше кой е сметнала за истинския. Играчът погледна камерата, завъртя очи и отново се съсредоточи върху щеката. Стоящите с гръб мъж и жена се обърнаха и аз осъзнах, че притесненията ми са били напразни.

Операторът със сигурност не беше баща ми, защото двойката до масата бяха родителите ми.

Докато гледах с отворена уста, баща ми се усмихна накриво и показа среден пръст пред камерата. Майка ми се изплези. Камерата рязко се извъртя към играча, който най-после бе ударил топката. Пропусна с километри.

Аз спрях записа, върнах го.

Родителите ми се обърнаха. Баща ми се ухили и показа среден пръст. Майка ми се изплези.

Отново спрях и върнах.

Майка ми не беше дебела, но с възрастта бе качила доста; движеше се като испански галеон. Жената на записа нямаше шейсет килограма и тялото й беше изключително хармонично. Дадох си сметка, че ако вляза в някой бар и я забележа в този вид с чужд мъж, със сигурност ще започне бой. Тя бе наистина красива жена. А и баща ми изглеждаше достоен за нея. Беше малко по-едър, отколкото си го спомнях, но се движеше с добре премерени движения. Приличаше на актьор. И двамата бяха в добра форма, здрави, стегнати. Истински, живи хора, двойка, водеща редовен полов живот. И най-вече бяха млади. Удивително млади.

Сцената продължи още пет минути. Не се случи нищо особено, освен че баща ми играеше билярд. А той наистина играеше добре. Когато мечокът пропусна, татко обърна гръб на камерата и се наведе над масата. Не си даде труд да я заобиколи, за да удари най-лесната топка. Просто избра една и стреля. Вкара я. Започна да се мести около масата с лекотата на човек, който е сигурен, че ще вкара. Следващият удар беше успешен, третият — също. Сякаш топките сами влизаха в дупките. Майка ми издаде окуражителен възглас и шляпна баща ми по задните части. Той изпълни сложен удар с рикошет, сетне вкара и черната топка, като й обърна гръб още преди да е влязла.

Край на играта.

Той смигна на мечока, който отново завъртя очи. Явно бе свикнал баща ми да го бие на билярд. Не играеха за пръв път. Тези хора се познаваха добре.

След това нямаше нищо особено, само майка ми затанцува с русата жена. Сетне започна да кърши ръце в ритъм и да щрака с пръсти по начин, който може да се види само на клипове с професионални танцьорки. Никога обаче не бях виждал майка ми да го прави.

„Хайде, момиче! — помислих си. — Давай все така.“

Мечокът започна усърдно да подрежда топките. Баща ми се беше отпуснал на един стол и отпи няколко глътки бира. Майка ми (без да спира да танцува) му смигна и той й отвърна със същото. Тогава осъзнах, че те не са толкова пияни като всички останали. Прекарваха си добре, но на следващия ден нямаше да страдат от махмурлук и отрано щяха да се захванат с делата си. Баща ми сигурно още тогава бе работил в бизнеса с недвижими имоти, въпреки оръфаните дрехи. Няколкото допълнителни килограма му отиваха. Той беше широкоплещест и не изглеждаше дебел, а просто як. Ако надебелееше още, щеше да изглежда отпуснат, но сега имаше вид на човек, с когото не бива да се закачаш. Личеше си все пак, че е наддал наскоро и не се чувства особено комфортно така. От време на време се излъчваше, вероятно за да пропъжда натрапници от масата за билярд, но сигурно и за да прибере корема си. По-късно се беше пристрастил към джогинга и залите за фитнес и никога не бе изглеждал по този начин. На този запис обаче аз видях нещо, което ме накара да ахна от изненада. Беше съвсем обичайно и невинно, но на мен ми направи голямо впечатление.