Изгубеният град

Скай го беше потърсила за първи път за съвет как да разпознава фалшификати. Скоро откри, че познанията му за старите оръжия и брони надминават тези на много учени, включително нейните собствени. Станаха добри приятели, макар да бе ясно, че той се движи в сенчестия свят на нелегалните антики. Накратко казано, беше мошеник, но от класа.

— Да видим какво ми носиш, скъпа — рече той, като посочи ярко осветената маса, която използваше, за да снима предметите за каталога си.

Скай извади шлема от торбата и бързо свали калъфката от възглавница.

Дарне се взря благоговейно в шлема. Обиколи масата, дърпайки си от цигарата, гледайки го от няколко пръста разстояние. После го вдигна, премери го на тегло, задържа го високо и го сложи на главата си. В този си вид се приближи до шкафа и извади бутилка „Гран Марние“.

— Бренди?

Скай се засмя и поклати глава.

— Е, какво мислиш?

— Extraordinaire6. — Дарне свали шлема от главата си и го сложи на масата. Наля си чаша бренди и попита: — Къде откри този прекрасен objet d’art7?

— В ледника Льо Дормьор.

— В ледник? Още по-невероятно!

— Това не е всичко. Беше намерен близо до тяло, замръзнало в леда. Най-вероятно тялото е било там по-малко от век. Мъжът вероятно е скочил с парашут от самолет, който намерихме на дъното на близкото езеро.

Дарне пъхна пръст в дупката.

— А това?

— Мисля, че е от куршум.

Антикварят не изглеждаше ни най-малко учуден.

— Значи Леденият човек е носел шлема.

— Възможно е.

— И не е неуспешна проба за здравина?

— Не мисля. Виж колко е твърда стоманата. Сачмите от мускетите вероятно са отскачали като грахчета от нея. Дупката е направена от съвременно огнестрелно оръжие.

— Значи имаме човек, който лети над ледника със стар шлем на главата, прострелян с модерно оръжие.

— Така изглежда — сви рамене Скай.

Дарне отпи от брендито.

— Интересно, но не особено логично.

— Нищо в тази работа не звучи логично.

Тя се отпусна в един стол и разказа как Рено я бе извикал в пещерата, както и за последвалата спасителна операция. Дарне слушаше смръщено.

— Слава на Бога, че си добре! Този Кърт Остин е home formidable8. И красив, предполагам.

— Много! — тя усети как се изчервява.

— Дължа му благодарност. Винаги съм те възприемал като дъщеря. Щях да бъда покрусен, ако нещо ти се бе случило.

— Е, благодарение на мистър Остин и неговия колега Джо Дзавала съм жива и здрава. — Тя посочи шлема. — А за това?

— Смятам, че е по-стар, отколкото изглежда. Права си, че стоманата е необикновена. Металът, от който е направен, може наистина да идва от звездите. Фактът, че друг такъв не съм виждал и ти не си намерила аналог в справочниците, ме навежда на мисълта, че може да е бил прототип.

— Но ако е бил толкова новаторски, защо идеите не са били възприети и реализиран в по-следващ период от време?

— Знаеш какви са оръжията и хората. Разумът невинаги надделява над упорството и инерцията. Поляците са настоявали да използват кавалерия срещу бронирани танкови войски. Били Мичъл едва убедил шефовете на армията в ползите от въздушните бомбардировки. Може би някой е погледнал този шлем и е заявил, че досегашните са по-хубави пред непроверените.

— Някакви идеи за знака с орела, който видяхме и на самолета?

— Да, но не и научни.

— Все пак ще се радвам да ги чуя. И може би ще се възползвам от предложението ти за чаша бренди.

Дарне й наля и двамата се чукнаха за наздраве.

— Бих казал, че орелът олицетворява обединението, съюз на три различни сили. Epluribus unit, от многото — един, както казват римляните. Явно не е било лесно решение. Орелът изглежда така, сякаш всеки миг ще се разкъса, но ако се разедини, ще загине. Оръжията, които държи в ноктите, ме карат да мисля, че съюзът е бил свързан с войната.

— Не е зле като за ненаучно предположение.

Дарне се усмихна.

— Само ако знаехме кой е бил Леденият човек. — Той погледна часовника си. — Прощавай, Скай, но имам конферентен разговор с един дилър в Лондон и клиент в САЩ. Имаш ли нещо против да задържа шлема, за да го разгледам по-подробно?

— Не, разбира се! Просто ми се обади, за да дойда да си го взема. Ще бъда или в кабинета, или в апартамента си.

По лицето му премина сянка.

— Скъпо момиче, тук има нещо повече от това, което вижда окото. Някой е бил готов да убие за него. Явно е много ценен. Трябва да бъдем изключително предпазливи. Някой знае ли, че е у теб?

— Кърт Остин, човекът от НАМПД, за когото ти разказах. На него може да се вярва. Някои от хората, които бяха в пещерата и Рено.

— Ах, Рено. Това не е добре. Той ще иска да си го върне.

В тъмните й очи проблесна гняв.

— Само през трупа ми! — тя се усмихна нервно, осъзнавайки смисъла на собствените си думи. — Мога да го заблудя, да му кажа, че съм го оставила за металургична експертиза.

Телефонът на Дарне иззвъня.

— Ще говорим по-късно пак.