Изгубеният град

— Теории да искаш. Предимно крайбрежни клюки. Каза, че полицията претърсила острова из основи, но властите не давали никаква информация. Според слуховете намерили следи от кръв и части от тела. Хората не изглеждат разтревожени. Говори се, че всичко е рекламен трик и в следващото предаване изчезналите ще се появят на някой тропически остров. Предполагат, че единствената оцеляла е платена актриса, на която са поръчали да разказва страховити истории за червенооки канибали. Ами твоите източници?

— И аз чух подобни неща от мъжа, с когото току-що разговарях. Живее тук, откак са измислени карираните полички, и познава всички и всичко. Казах, че съм спортен водолаз, и си купих няколко обиколки.

— Той спомена ли нещо за връзка между случая с „Изгнаници“ и другия остров?

— Отначало заговори за това, но после се намеси слухът за рекламния трик и дотам бяхме.

— Колко е далеч островът от този на „Изгнаници“?

— На около пет мили. Местните смятат, че е полуофициална операция и че островът още е собственост на правителството — каза Дзавала. — Предвид историята му, не са много далеч от истината. Рибарите избягват района. Въоръжени катери изскачали в мига, в който някой си помисли да се доближи до него. Някои се кълнат, че били преследвани от миниатюрни подводници.

— Това съвпада с информацията от сателитните снимки. Явно са се натъквали на охраната на АПС.

Вратата на кръчмата се отвори и вътре влезе рибарят, от когото Остин току-що бе купил лодката. Кърт предположи, че рибарят ще иска да почерпи всички, а не му се щеше да бъде въвлечен в празненството и да отговаря на неизбежните въпроси. Затова бързо пресуши чашата си и подкани Дзавала да направи същото. Излязоха през задната врата и се върнаха в квартирата да си вземат багажа. След няколко минути вървяха по павираната алея към обвитото в мъгла пристанище.

Остин тръгна покрай множеството лодки и спря пред една седемметрова с дървен корпус от припокриващи се дъски. Носът й беше повдигнат, за да се справя с бурно море. Палубата беше открита, с изключение на малката кабина близо до носа. Дори в мъглата се виждаше, че лодката още не се е разпаднала само благодарение на многобройните пластове боя.

— Собственикът каза, че е произведена през седемдесет и първа.

— Хиляда деветстотин или хиляда осемстотин седемдесет и първа? — изхили се Дзавала. — Нямам търпение да видя физиономията на Пит, когато получи сметката за тази луксозна яхтичка.

— Доколкото го познавам, ще прояви разбиране.

Дзавала прочете името на кърмата.

— „Спутър“?

— Така местните наричат една мида, която уж била афродизиак.

— Наистина ли? — заинтригува се Дзавала. — Сигурно върши работа, колкото и рог от носорог.

Качиха се в лодката. Дзавала огледа палубата, а Остин пъхна глава в кабината, която имаше размера на две телефонни будки. Миришеше на цигари и дизелови пари. Когато излезе оттам, Дзавала потропа с крак по дъските:

— Изглежда ми достатъчно здрава.

— Този ръждив леген всъщност си го бива повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Да видим дали има карта.

Остин затършува в кабината и намери една омазана с грес карта. Разгледаха я и видяха, че целта им се намира на десетина мили от тях. Кърт показа на Дзавала залива на острова и му изложи плана си.

— Какво смяташ?

— Нискотехнологично решение на високотехнологично предизвикателство. Мисля, че може и да стане. Кога тръгваме?

— Най-добре веднага. Убедих предишния собственик да зареди резервоара.

Остин влезе в кабината. Включи мотора на празни обороти, екипировката беше подредена, а курсът по компаса — зададен. Лодката явно бе преживявала трудни моменти, но електрониката й беше сравнително нова и щеше да им позволи да се ориентират в непознати води въпреки нощта и мъглата.

Дзавала отвърза въжетата и Остин насочи лодката към открито море. Моторът виеше като за последно, но въпреки това „Спутър“ успя да потегли и запори вълните към загадъчния остров.

20

За мъж, висок почти два и десет, Траут умееше да се промъква удивително незабелязано. Само най-зорко око би забелязало как се измъква от затворническата си квартира. Беше малко след полунощ и той бързо се придвижваше от сянка към сянка, като избягваше прожекторите.

Предпазливостта му се оказа излишна. Никой не патрулираше из комплекса, а наблюдателните кули бяха празни. От една от бараките се чуваха пиянски смях и викове — явно охраната пируваше. Пол предположи, че празнуват края на досадното си заточение на този самотен остров.

Траут тръгна по черния път. Шумът зад гърба му постепенно заглъхна. Без повече да се крие, той закрачи с широка крачка. В ноздрите му нахлу силна миризма и той разбра, че наближава целта. Решителността му се разклати, когато си представи какво го очаква, но той стисна зъби и продължи към залата на ужасите, която полковник Стрега на шега наричаше „зоопарка“.