Изгубеният град

Часовите при портата чуха виковете и се спогледаха, чудейки се какво да правят. Като че ли спореха помежду си. Разгорещеният спор секна, когато видяха приближаващите фарове. Вдигнаха автоматите и ги насочиха срещу автомобила, който караше на зигзаг и надуваше клаксона.

Колата навлезе в осветеното от прожекторите петно и Траут видя, че това е кабриолетът на Стрега. По предните и задните седалки бяха скупчени гърчещи се тела. По капака и отстрани висяха страховитите същества, яростно вкопчени, за да не изпаднат при резките завои, с които шофьорът се опитваше да ги изхвърли.

Пазачите засипаха автомобила с откоси. Две от съществата паднаха от капака и се изтъркаляха на земята, разтърсвайки нощта с пронизителни писъци, но другите успяха да се задържат. Колата направи още един рязък завой, но шофьорът изгуби управление и автомобилът се заби странично в караулката. От удара съществата изпопадаха и вратата на шофьора се отвори. Полковник Стрега слезе от колата с пистолет в ръка. Безупречната му униформа беше цялата в кръв и парцали. Кръв се стичаше и от десетките рани по главата и тялото му.

Той направи няколко крачки, като се олюляваше и стреляше напосоки. Уби един от нападателите, но останалите същества го повалиха на земята. Известно време изпод грамадните им тела се виждаха мятащите му се ръце и крака, после се отпуснаха безжизнено.

Съществата завлякоха тялото му в сянката. На двамата часови това им стигаше. Стреляха няколко пъти като убиха още две от зловещите създания, после си плюха на петите, а червенооките демони ги подгониха.

Траут бързо изведе Гамей и останалите от горичката, заобикаляйки гърчещите се тела пред „Мерцедеса“. Седна зад волана и включи на задна, но колата здраво се беше заклещила в бараката. След няколко опита другите мъже успяха да я избутат и всички се качиха в кабриолета.

Пол почти се изправи върху педала на газта. Автомобилът скочи напред и прелетя през затворената порта, все едно я нямаше. После се понесе по пътя към морето и, както се надяваше Траут, към свободата.

21

Най-новото попълнение във флотилията на НАМПД започна да се пълни с вода още щом навлязоха в открито море. Преходът от спокойното море в залива към кротките вълнички не беше особено рязък, но стигаше, за да отвори пробойни в престарелия му корпус. Остин, който стоеше на кормилото, забеляза, че лодката се движи мудно, и натисна няколко пъти копчето за изпомпване, само че помпата отказа да заработи.

— Трябваше да я кръстят „Пробитото казанче“ — измърмори Остин.

— Ей сега ще сляза да видя какво става — рече Дзавала. В сърцето на всеки инженер дреме майстор механик и Джо не правеше изключение. Най-щастлив беше, когато изцапаше ръцете си с масло. Той се пъхна в люка на палубата и след няколко минути извика: — Пробвай пак!

Макар и трудно, помпата заработи. Когато излезе отново навън, Дзавала приличаше на пръчка за проверка на маслото, но на омазненото му лице грееше усмивка.

— Поправка на двигателя. Когато всичко друго се провали, потърси откачената жица — рече той доволно.

Беше успял тъкмо навреме. Лодката беше започнала да се накланя застрашително. Помпата обаче работеше отлично и героично наваксваше. След няколко минути „Спутър“ се изправи и продължи напред.

Остин вече беше установил, че когато не потъва, лодката се справя доста добре. Тя беше построена за местните условия и изящният й повдигнат нос пореше вълните, все едно е кану в спокойно езеро. Вятърът духаше в гърба им, а двигателят, макар с известни прекъсвания, ги носеше напред, така че се движеха относително бързичко.

Остин погледна радара и видя, че се движат по курса. Присви очи, но видя само черна пелена през опръсканото стъкло. Предаде кормилото на Дзавала и излезе на палубата. Студеният и влажен въздух го удари в лицето. Повече почувства, отколкото видя тъмната маса, надигаща се от още по-тъмното море. Върна се в топлата кабина.

— Островът трябва да е право пред нас — каза той.

Не след дълго застрашителното присъствие, което Остин бе доловил, доби физически очертания. Силуетът на острова ясно се открои на мастилено-черното небе. Остин леко завъртя кормилото надясно и погледна компаса. Предполагаше, че патрулите наблюдават лодката, и искаше да създаде впечатлението, че възнамерява да заобиколи острова.

По-трудно щеше да заблуди електронните очи и уши на АПС. Остин беше разгледал внимателно образите на сателитните снимки, заснети в продължение на няколко часа, и беше изчислил режима на АПС, макар да бе наясно, че той се влияе от естествени и човешки отклонения. Беше проследил позициите на АПС и забеляза, че те периодично се връщат за презареждане на акумулаторите.

Погледна си часовника. Сега АПС трябва да е от другата страна на острова. Надявайки се да се изплъзне от радара, той насочи лодката към скалите и се помоли да не е сбъркал в изчисленията.