Изкуството на лова

— Вноската за участие е десет хиляди, господине, така че печелившият вероятно ще прибере половин милион, но докато дойде време да започне турнирът, печалбата навярно ще се удвои. През първите три дни освен това срещу петдесет златника ще се провеждат и допълнителни двубои в ямите, които са отворени за всички желаещи. Победителят в тях ще получи правото на безплатно участие в Главния турнир.

— Боеве за разгрявка, а?

— Само най-добрите, господине.

Кобул изглеждаше угрижен.

— Нямам десет хиляди златника — каза той. После вдигна рамене. — Честно казано, нямам и петдесет, за бедняшката лига.

— Щях да ти дам назаем десет хиляди, ако ги имах — отвърна Маскелин. — За съжаление не нося подобни суми на борда на „Фенер“. Ако бяхме в Етугра…

— Не съм ти искал заем — прекъсна го Кобул. — Ще ида да се бия в ямите веднага щом изкарам някъде петдесет златника.

— Ако е за петдесетте, аз ще ги платя — заяви Маскелин.

— Не мога да приема — тросна се Кобул. — Това е твърде много за мен.

— Глупости — отвърна Маскелин. — Ще платя много повече за обяда ни. — Даде нужната сума на организатора и взе билета за участие на магьосника. — А сега да проверим дали любимите ми ресторанти още ги има.

Оказа се обаче, че не е оцелял нито един от тях. Унмерското чудовище ги бе сравнило със земята. В края на краищата избраха едно малко ресторантче на задната уличка, където на масата в ъгъла им поднесоха вкиснато вино, докато чакаха три порции еленско и залети със сос картофи.

Кобул привличаше погледите на посетителите.

Маскелин не пропусна да го отбележи, докато дъвчеха хлебните пръчици.

— Предполагам, че си първият магьосник, който влиза тук за изминалите двеста и седемдесет години.

— В гетото е имало магьосници — възрази Кобул.

— Но те са били в гетото — отвърна Маскелин. — Далече от зли погледи. — Наблюдаваше Кобул внимателно. — Предполагам, че Марквета ще им плати, за да попаднат в списъка на участниците.

— Вероятно.

— Конкуренцията не те ли притеснява?

Кобул отпи глътка вино и се облегна назад. Огледа посетителите на ресторанта, после извърна глава към Маскелин.

— Крал Йонас ме нае със съвсем конкретна цел. Нае ме въпреки моята… — Махна с ръка и посочи лицето си.

— Твоята какво? — попита Маскелин.

— Моята раса.

— Но баща ти е бил унмер, нали? При това, предполагам, прочут магьосник.

Кобул кимна.

— Едва ли си чувал за него, Маскелин.

— Да опитаме.

— Джиан Кобул. Наречен съм на него.

— Разбирам.

— Той беше стар галеански бруталист — продължи Кобул. — Ветеран от Онло. Някога изплувал на брега до нашето село. Това е истина. В началото твърдял, че капитанът го изхвърлил зад борда, но по-късно признал, че се напил и сам паднал в морето. — Бахретроанският магьосник се усмихна. — Беше странен тип.

— Такива харесвам аз. И Бахретроа толкова му е допаднала, че останал?

— Нещо подобно.

— Признавам, изненадан съм, че не съм чувал това име. Мислех, че познавам всички велики бруталисти.

Кобул допи виното и си наля нова чаша.

— Защото си запомнил само тези, дето са оставили следа в историята. Баща ми не беше такъв. Предпочиташе тих живот, семейство. Ненавиждаше политиката и войната. Но обичаше изкуството на магията.

— Ами ти? Какво искаш от живота?

Кобул въздъхна.

— Същото — спокойствие и семейство.

Маскелин повдигна вежди.

— Само това?

— Само това — потвърди Кобул. — Но Фиорел никога няма да ме остави на мира. Когато узнае, че съм избягал, ще се опита да ме убие.

— Моли се да не дойде в Лосото.

Кобул сви рамене.

— Тези богове не са толкова могъщи. Ентропатите се опитват да ни внушат, че са всесилни. Ала по-скоро… — Той поклати глава. — По-скоро ги бива в манипулирането на хора и събития. Те мислят и планират далеч напред. Обмислят и най-малкия детайл, всякакви възможни развития. И повечето хора не знаят, че са били използвани, местени от едно място на друго като пешки по дъска. А смятат, че действията им са плод на собствената им воля и желание. Тези богове не са непобедими. Конквилас го доказа, когато уби Дюна.

Маскелин се замисли над думите му.

— Кобул, знаеш ли, току-що ми хрумна нещо. Първото нещо, което направи нашият принц след своето освобождаване, бе да предизвика Конквилас на двубой в открит турнир. После се оказа, че Конквилас ще трябва да се бие с доста участници, преди да се изправи срещу Марквета. Участници от всички краища на света. От всякакви категории и с всякакви способности.

— И смяташ, че това е по план на Фиорел? — попита Кобул.

— Може би някой е решил, че това е подходящ начин да сложи край на живота на един легендарен воин. Аргусто Конквилас, господарят на дракони, промушен в корема от неизвестен воин пред публика. — Маскелин се пресегна и отново напълни чашите. — Гостилничарю — провикна се. — Още вино!

Гостилничарят им донесе нова бутилка елско червено и попита:

— Господата за коронацията ли са дошли?

— Каква коронация? — отвърна с въпрос Маскелин.

— На принц Марквета. — Гостилничарят го погледна невярващо. — Утре ще го короноват за крал на Анеа.

— Не думай!

Гостилничарят се ококори от изненада.