Изкуството на лова

Чрез търговски и телепатични сигнали вестта за възвърналия се просперитет се разнесе надалече, а заедно с това и обявлението за предстоящата коронация и сватба. Скоро дворецът се напълни с посетители, дошли да потвърдят верноподаничеството си пред новия крал на Анеа и неговата бъдеща съпруга. Богати търговци и земевладелци пристигаха от До’есто и Валсиндър, от Етугра надойдоха съдържатели на затвори и тъмници. Пристанището се изпълни с ярко оцветени платна на пиратски кораби. Капитаните им бяха дошли да преклонят глава и да получат уверение, че — макар в двореца на старата империя да се полагаха основите на новото кралство — нищо важно за тях няма да се промени. Че богатствата и правата им ще си останат ненакърнени при властта на Марквета.

Император Хю бе взел петдесет кохорти от най-верните си поддръжници и бе избягал на север, като по пътя си грабеше от селата жито, домашни животни, плодове и припаси, но не след дълго дойде вест, че армията му се била разположила близо до Хеселан, на входа на Фрайснанската клисура. На юг все по-често се мяркаха дезертьори, върнали се да търсят семействата си. Само императорските самароли оставаха верни на своя суверен, а шлемовете им, със сребристи вълчи глави, всяваха ужас сред поданиците.

Изнизаха се седмици. С приближаването на деня на коронацията от град, който се възстановява, Лосото бързо се превръщаше в процъфтяващ град. Янти не можеше да повярва, че подобна промяна би могла да се случи в такива кратки темпове. Забеляза, че са започнали да се завръщат дори обитателите на богаташкия квартал до двореца. Нови слуги влизаха и излизаха от къщи, които доскоро бяха пусти и затворени. На прозорците им се появиха късни летни цветя. Конски впрягове тропаха по павираните улици. В пристанището идваха кораби от далечни краища на империята.

Янти не напускаше двореца, тъй като херцогът я бе предупредил, че е опасно да се скита отвън. Тя си оставаше примамлива мишена за шпионите на императора и за самия Конквилас. Но градините бяха толкова просторни, че нито за миг не почувства клаустрофобия. И все пак с течение на времето градът отвън изглеждаше все по-малко опасен и все по-примамлив. Паулус бе непрестанно зает и тя го виждаше много рядко. От време на време я навестяваше, за да се осведоми как протича издирването на Конквилас. Тя не спираше да търси господаря на дракони, но засега безуспешно. Беше се отказала да издирва баща си. Мисълта за него ѝ навяваше спомен за неговите двойници — тези страшни създания с мъртви очи, които го следваха. Не го търсеше, защото се страхуваше, че ще го намери.

Полагането на короната на главата на нейния годеник и поставянето на пръстена на ръката ѝ щяха да се случат в последния ден от есента — в месеца, известен като Хю-сюрейн по стария имперски календар, или рет, по унмерския. За подготовката на турнира бе пратена бригада работници, които да разкопаят входа към Анейските палати.

Но с приближаването на деня на коронацията и сватбата съмненията на Янти продължаваха да нарастват. Възкачването на нейния годеник на престола, дворецът, в който живееха, слугите, които се грижеха за тях, войниците, които ги поздравяваха с паради, гражданите, плащащи данък — нищо от това нямаше да се случи без Янти. Тя беше щитът, който пазеше унмерите от оцелелите хаурстафи. И докато държеше властта, Паулус щеше да се нуждае от този щит.

Дали обаче я обичаше?

Понякога си мислеше, че я обича. В други моменти ѝ се струваше, че участва в игра, чиято цел е да я задържи на негова страна. А докато се двоумеше, животът ѝ продължаваше да върви неумолимо към сватбата. Би ли могла да я спре, дори и да го иска?

За да се разсейва от подобни мисли, тя прекарваше сутрините на терасата пред покоите си, където се обучаваше да пише и да чете. Следобедите отиваше в тих ъгъл на градината, където помагаше на мистър Дорум, стария градинар, да почиства плевелите, или просто седеше под някоя дебела сянка и гледаше играта на врабчетата, или се наслаждаваше на птичето чуруликане в клоните на дърветата. Паулус я укоряваше, че помага на прислугата, но на Янти ѝ харесваше. С какво друго да се занимава? Освен това се бе привързала към тези градини. Това бе единственото място, от времето на нейното детство насам, където можеше всеки ден да гледа диви птици.

И така неусетно дойде големият ден.

Сутринта в деня преди сватбата бе студена и ясна. Растенията в лабиринта бяха посърнали и пожълтели, а пред главния портал на двореца се бяха подредили карети и товарни коли, които образуваха опашка по улицата. Тя изтича, очаквайки, че това са гости, но се оказа, че каретите се натъпкани с дрехи за брачното тържество.

— Принц Марквета нареди да ви докараме всички сватбени тоалети, които успяхме да намерим — обясни един униформен мъж пред вратата: представи се като мистър Грийвс от улица „Саламандър“ и каза, че тази сутрин бил нает за паж на принца.

— И всички тези рокли са за мен? — попита Янти.

Мистър Грийвс кимна и отвърна:

— Разбира се, милейди.

— Но тук сигурно са всички рокли, които могат да се намерят в Лосото.