Изкуството на лова

— Много повече от това.

Роклите изпълниха няколко от стаите в двореца. Имаше рокли от паяжинеста коприна, от памук, дантели, кадифе и плюш, във всякакви възможни оттенъци на бялото и кремавото, както и във всички цветове на дъгата. Рокли с невъобразима кройка и форма, бродирани, с жаба, с високи и ниски яки, с дълбоки деколтета, с кринолини и фусти. Рокли, толкова тежки, че не можеше да ги повдигне. Рокли, леки като току-що паднал сняг. Рокли със златисти и сребристи конци, така обсипани със скъпоценни камъни, че можеха да стоят изправени, без да ги облече. Янти обикаляше от стая в стая сред цялото това великолепие от дантели, коприна и бижута, а накрая се хвърли на един диван и започна да крещи от възхищение.

Но не можа да избере нито една рокля.

Принцът ѝ бе осигурил цяла армия прислужници — те подтичваха след нея, нарамили рокли, стиснали в зъбите си карфици и намотали около ръцете си шивашки метри, готови да ѝ помогнат с всяка избрана от нея рокля, да я пригодят, натъкмят и нагласят.

Бяха незаменими като прислужници и шивачки, но от тях не ставаха приятелки, нито събеседнички, защото Янти не успя да изтръгне и една критична забележка от устите им. Избереше ли някоя рокля, веднага я обсипваха с възторжени похвали — красива, невероятна, сияеща, блестяща, царствена, фина и изящна. „Изящна“ им бе любимата дума. В един момент тя дори се закле, че ако я чуе още веднъж, ще прати момичето, което я е произнесло, да попита Паулус дали вече е назначил придворен палач. Скоро се увери, че не може да очаква от прислугата друго освен истерично възхищение, невъздържано прехласване пред всяка облечена от нея рокля, дори ако беше грозна или ѝ стоеше отвратително.

Накрая ги освободи и остана сама сред планините плат. В този миг повече отвсякога искаше баща ѝ да е до нея.

Сисело разчовърка замислено с вилица храната в чинията.

— Рибата има странен вкус. Сигурен ли си, че е прясна?

— Нищо ѝ няма — отвърна Грейнджър.

Закусваха в лосотанското скривалище на Конквилас. Половин дузина перлени фенери осветяваха пещерата и планините съкровища. Сисело носеше туника и ловджийски бричове от магичен материал, който менеше цвета си съобразно обстановката. Една от многото вещи, които държеше в сандък в стаята си. Тук в пещерата имаше спални, бани и складове, но Грейнджър предпочиташе да спи на счупената скамейка в главното помещение.

— Колко пъти я вари? — тросна се тя.

— Три.

— И всеки път сменяше водата?

— Сисело, нищо ѝ няма на рибата! — не се сдържа той и повиши тон.

Тя помълча малко и отвърна:

— Зная защо си ядосан.

— Не съм ядосан.

— Напротив, ядосан си. Ядосан си заради сватбата утре.

Грейнджър не отговори. Сисело, разбира се, беше права. Спотайваха се тук от седмици в очакване да се появи Конквилас. Но господарят на дракони все не идваше. Грейнджър започваше да се пита дали въобще ще дойде. Конквилас сякаш бе изчезнал от лицето на земята. Дали пък принц Марквета вече не се бе разправил потайно с него? Поне Янти щеше да е в безопасност.

Принц Марквета?

Утре той щеше да стане крал Марквета. А Янти щеше да бъде неговата кралица. Грейнджър усети как ръката му неволно се свива в юмрук. Изправи се и отиде при торбата.

— Да не би да си решил да се упражняваш? — попита Сисело. — Защото щях да чета.

Грейнджър не ѝ обърна внимание. Бръкна в торбата и извади копиращия меч. В мига, когато ръката му стисна дръжката, започнаха да изникват двойници. Но сега не се появяваха в пространството около него, а по-скоро вътре в него. „Фазиране“ — така го бе нарекла Сисело. Обясни, че било нещо, свързано с енергията и материята, но Грейнджър не се интересуваше нито от науката, нито от магията в този процес. Вълнуваше го единствено крайният резултат.

Ето защо стисна дръжката и се опита да се съсредоточи. Беше открил, че фазирането е много по-лесно, отколкото използването на меча за създаване на пространствено разхвърляни копия. Двойниците извън тялото му бяха независими. Притежаваха собствени, различни възприятия и реакции и това ги правеше трудни за контролиране. Фазираните двойници, от друга страна, споделяха едно и също тяло с него и заедно с това един и същи поглед за света. Не му се налагаше да разделя вниманието си на множество части, които да изпълняват различни задачи. Установи, че чрез създаване на свои версии вътре в себе си може да увеличи силата си до свръхчовешки предели. При това преди да прибягва до силата на енергобронята.

Пожела си четири дузини копия. Представи си ги мислено като подредени една върху друга карти, като колодата неизменно запазваше височината си. Изведнъж усети как тялото му вътре в бронята увеличава масата си. Пластините на бронята започнаха да трептят и да бръмчат, когато първо стотици, а после и хиляди фантоми възникнаха вътре.

— Претоварваш я! — извика Сисело.