Изкуството на лова

Грейнджър изпъшка и направи няколко крачки напред. Каменният под се пропука. Разхвърчаха се искри и образуваха дъга, докато енергобронята се бореше с невероятната сила вътре. Толкова много копия биха накарали сърцето на обикновен човек да спре, ала неговото — дори в смъртта му — се поддържаше от бронята и не можеше да спре. Той доближи стената на пещерата, сви десницата си в юмрук и се подпря на скалата.

После натисна.

Юмрукът му остана на място, но ботушите се плъзнаха назад.

Грейнджър нададе гневен вик. Без да изпуска меча, стовари и двата си юмрука върху стената и продължи да я млати отново и отново. Най-сетне скалата поддаде на ударите му. Огромни отломки тупнаха на пода. Въздухът се изпълни с прахоляк.

— Спри! — извика Сисело. — Ще повредиш енергобронята.

Грейнджър спря. Стоеше, дишаше тежко, обгърнат в прах, и оглеждаше щетите, които бе причинил. Пласт с размери четири стъпки се бе отделил от стената и бе рухнал в краката му.

Сисело го гледаше сякаш е обезумял.

— Какво ти е направила стената? — попита тя.

— Не издържам повече да чакам баща ти — отвърна пресекнато той. — Щом съм умрял — умрял съм и ще трябва да свикна да живея с това. Утре тръгвам.

— Тръгваш? Къде?

— На сватбата на дъщеря ми.

Въпреки разрушенията на имперската столица пристанището бе толкова пълно, че нямаше свободен кей за „Фенер“. Маскелин обмисли идеята да потопи някой от пиратските галеони, за да проправи път за парохода си, но се отказа. Крайбрежните води не бяха достатъчно дълбоки и мачтите на пиратския кораб щяха да стърчат и да му одраскат корпуса.

Ето защо нареди на екипажа да пусне котва в средата на залива и след това се прехвърли на катера, придружен от Мелор и бахретроанския магьосник Кобул. Разговорите, които Джонс бе уловил с тръбата си през последните седмици, се оказаха достоверни. Марквета бе пратил някакво огромно и страшно чудовище срещу Лосото — без никаква причина освен да демонстрира силата си. Докато пореха неспокойните води, Маскелин оглеждаше разрушенията, които бе причинило чудовището. Погледнато оттук, му се струваше, че ще трябва да построят наново целия град. Бяха пристигнали навреме, за да присъстват на коронацията на принц Марквета и брака му с лейди Янти Бакър от Ивънсроум. Щеше да е щастливо стечение на обстоятелствата, ако Маскелин имаше намерение да присъства на сватбата. Той обаче нямаше, така че за него събитието се превръщаше в досадна пречка. Беше се надявал на бърза аудиенция при принц Марквета, но това изглеждаше малко вероятно при подобни обстоятелства. Принцът несъмнено щеше да е твърде зает, докато отмине цялата тази празна шумотевица. Ами ако след това щастливата двойка реши да отпътува на меден месец?

— Изглеждаш възбуден — отбеляза Кобул.

— Това е защото съм възбуден — отвърна Маскелин.

Кобул го наблюдава още известно време, но тъй като Маскелин не продължи разговора, обърна глава настрани.

Когато катерът най-сетне опря нос в кея, Маскелин бе в по-философско разположение на духа. В края на краищата, реши той, няма нищо по-добро от един меден месец, за да приповдигне настроението на младия крал. А един весел крал по-лесно ще предложи работа на метафизик, отколкото ако е кисел.

Мелор изключи двигателя, завърза катера и тримата се качиха на кея.

Пристанищният район гъмжеше от докери, моряци и търговци. Мъже с вълнени шапки и къси палта пушеха и грееха ръце на огнищата. Един сляп просяк блъскаше металното си канче в земята. Работници мъкнеха стоки напред-назад или бутаха метални колички, натоварени с чували и сандъци. В далечния край на пристана стърчеше кранът, който разтоварваше някакъв валсиндърски пароход. Стрелата му профуча високо над главите им като ръка на метално чудовище. Точно отпред Маскелин забеляза отрупана с бележки дъска.

— Ето ти късмет, Кобул — възкликна той. — Предполагам, че това са списъците за турнира.

И наистина, имената, изписани върху листата, бяха на участници в турнира. Вече се бяха записали към петдесетина души. Маскелин плъзна поглед по имената, но не срещна там името на Конквилас. Обърна се към един мъж, подпрял се до дъската и нахлупил шапка над носа си.

— Ти от организаторите на турнира ли си?

— Да, господине.

— Това ли са всички заявили желание да се бият?

— Поне до снощи, господине. Има още списъци на сградата на пристанищната управа, а също и пред двореца, но оттам още не са ни пратили преписи. Ще ги получим към три следобед.

— Значи Конквилас не се е вясвал в Лосото?

Мъжът бутна шапката си назад и прокара ръка по челото си.

— Нямаше да го пропуснем, господине. — Наведе се доверително напред. — Говори се, че го убили във Вейл.

— Убили?

— Наемни убийци.

Маскелин се разсмя.

— Съмнявам се. — Кимна към Кобул. — Моят приятел се интересува какъв е наградният фонд? И колко е входната такса?