Изкуството на лова

— Но това… — Тя успя да се овладее навреме. Не би било най-разумното да обвинява Конквилас в безумие. Вместо това добави: — Защо трябва да ги предупреждаваш?

Той сви рамене.

— Кръвопролитията и убийствата не ми доставят удоволствие. Привлича ме предизвикателството. Колкото е по-голямо, толкова по-голяма ще е и славата, която ще придобия.

— Аргусто…

Очите му останаха хладни и равнодушни. Беше потънал в мисли.

— Не обичаш да си улесняваш задачите.

— Не харесвам скучния и еднообразен живот.

Браяна се усмихна.

— Понякога се радвам, че сме приятели.

Конквилас стисна устни.

— Не сме приятели, госпожице Маркс.

Маскелин остана в лабораторията до късно през нощта. Перлените фенери хвърляха светлина от нишите, където бяха подредени — озаряваха масата с унмерски находки. Той нанасяше старателно в дневника си разсъжденията и предположенията си, докато последните му екземпляри надзъртаха унило от стъклениците със саламура. Моряци бяха извадили две пресни женски от етугранските канали и едно дете с шагренова кожа от Кралско море. Двете жени се бяха удавили наскоро и умствената им дейност все още бе като на сухоземни хора. Бяха се присвили в саламурените си затвори и го гледаха мълчаливо с пожълтелите си очи. Мозъкът на детето се бе разложил още преди месеци и то само обикаляше безцелно из контейнера, като всеки път се блъскаше в стъклената стена. При други обстоятелства Маскелин досега да се бе отървал от него, но го държеше, защото малкият Джонтни го намираше за много забавно.

Завъртя кристалния прибор между пръстите си и се вгледа в черния океан зад фасетните му стени. Там сега бушуваше буря, истински ураган, вдигащ гигантски вълни, за да ги запокити към кулата на самотния каменист остров. Какво ли бе предназначението на тази кула? Дали бе крепост? Или някаква машина? Кой живееше вътре? И къде по-точно бе това? Саламурата изтичаше от ичусаите, тези дяволски унмерски стъкленици, известни сред простолюдието като морски бутилки. Тъй като всяка от тях можеше да разпръсква неограничено количество саламура, Маскелин винаги бе смятал, че ичусаите са нещо като проходи към друга част на космоса — или по-вероятно към съвсем друг космос.

А сега държеше в ръцете си нещо, което, изглежда, му позволяваше да надникне на това място. Дали и там — зачуди се той — моретата са пълни с далечни братовчеди на ичусаи — устройства, които обаче всмукват саламура, вместо да я разпръскват? Възможно ли бе тези магьоснически шишета да съществуват едновременно на две места? Сложи кристала в дървената купа на тезгяха. Повърхността на кълбото излъчваше бледосивкаво сияние.

Тихо металическо постъргване го накара да подскочи. Маскелин се обърна и видя, че унмерският прибор на една от масите му се е задействал. Бръмчеше и тракаше, а по повърхността му, наподобяваща морска черупка, трепкаха светлинки. Беше виждал подобни машинки и преди и знаеше, че е нещо като болкоизправител — подобен на нерводразнителите, използвани от неговите тъмничари в Етугра. Този тук можеше да трансформира болката в друго усещане — глад или — което бе по-опасно — в сексуален екстаз.

Отново насочи вниманието си към кристала. Много от унмерските находки се бяха пробудили за живот, откакто бе донесъл кристала в лабораторията.

Кристалът несъмнено фокусираше светлина. Дали обаче — зачуди се Маскелин — фокусираше и други енергии? Отново погледна изправителя. Може той да беше доловил утечката на енергия. Невидимо поле? В това имаше своя логика. Пулсът му се ускори. Дали пък кристалът фокусираше не енергия, а магия? Възможно ли бе тази сфера да е нещо като канал между две измерения? Да е проходът, през който протича унмерската магия?

Какво всъщност е магията, ако не целенасочено видоизменение на материята в енергия? Но дори за подобна промяна имаше нужда от някакъв вид външна енергия. Дали пък кристалът не осигуряваше достъп до тази енергия?

А как тогава стоеше въпросът със саламурата?

Ако унищожеше този кристал, щеше ли притокът на енергия към ичусаи да спре?

И да спре притокът на саламура?

Взе кристала и се загледа в многостенната му повърхност, запленен от странната му конструкция и от пенещия се вътре океан под ниското облачно небе. Стъклото излъчваше странна топлина. Твърде много ли беше да се надява, че държи в ръцете си разрешението на неговата загадка? Способен ли бе да подложи на изпитание теорията си, като унищожи подобно съкровище?

Не.

Освен ако… освен ако не се окажеше, че няма избор.

Сложи кристала в купата. Не можеше да поеме подобен риск. Трябваше съвсем точно да знае с какво си има работа. Взе молива и написа: