Изкуството на лова

Ако всички енергии, използвани от унмерските прибори, се прехвърлят през една определена точка в космическото пространство, тогава те би трябвало — в този свят — да извират от тази точка, както светлината извира от фенера. И ако тези лъчи генерират поле, което предизвиква промени и следователно може да бъде засечено, тогава би било възможно да се проследят споменатите лъчи до отделните унмерски устройства.

Потокът електрически флуиди можеше да се засича с различни прибори, чувствителни към неговото протичане. Медните намотки и пръчки можеше да предават електрически потоци през въздуха, но можеха също така да се използват за улавянето на невидими електрически полета — дори на огромни разстояния. Струваше му се, че унмерската магия действа по сходен начин. Ако този кристал излъчваше магическа енергия, тогава би било възможно да се засекат линиите енергия, които го заобикалят. И ако можеше да засече тези линии, значи щеше да може да ги проследи и да открие други унмерски прибори. Да изобрети начин за намирането на всяко ичусаи в океаните. Реши да изпробва тази теория.

Ако магическата енергия създаваше поле, в такъв случай приближени един до друг унмерските прибори би следвало да смущават функционирането си. Маскелин взе един перлен фенер и го нагласи до кристала. „Поне някакво трепване, надявам се.“ Не беше сигурен. Но като че ли имаше някаква едва забележима промяна в светлината на фенера. Той извади от чекмеджето отвертка и свали капака на фенера. От опит знаеше как да настрои механизма, за да промени енергопотока към светлинния източник и сега към енергията, която, както се надяваше, преминава през кристала. Беше използвал тези свои познания с разрушителни последици срещу хаурстафите в двореца в Ел.

Този път обаче възнамеряваше да намали потока. Свали четирите външни винта, отвори вратичката на пиринчената кутия и под нея се показа механизмът, захранващ осветителните тела. Дълбоко сред жичките и иглите отмести капаче от човешка кожа и отдолу се показаха миниатюрни стъклени сфери върху тънки подвижни оси. Всяка съдържаше по една капка кехлибарена течност. Някои от капките лежаха на дъното на своите сфери, докато други, изглежда, не се съобразяваха с гравитацията и се бяха залепили за горната им част. Много отдавна бе открил, че може да променя яркостта на фенера, като намества тези сфери.

Направи го и сега и намали светлината на фенера почти докрай. Надяваше се по такъв начин тя да стане по-чувствителна към другите източници на излъчваната от кристала енергия.

За своя голяма радост откри, че като движи фенера около кристала, светлината от него променя интензитета си. Изглежда, наистина реагираше на енергията, преминаваща през магьосническите лещи. Представяше си тази енергия като невидими слънчеви лъчи. Колкото по-силен е един отделен лъч, толкова по-голямо е въздействието му върху полето на фенера.

На едно определено място светлината рязко се усилваше.

„Какво ли може да значи това?“

Взе молива и отбеляза мястото. Измери го. Двеста седемдесет и един градуса. Каквото и да имаше там, нямаше съмнение, че оказва силно влияние върху енергийното поле на фенера. Курс от двеста седемдесет и един градуса би го отвел на югозапад, покрай затворническия град Етугра и в странните зелени води на Злачно море.

Дръпна шнура на звънеца, за да повика Гарстон. После извади бели листа, линия, компас и пергел. Докато слугата влезе, вече бе скицирал приблизителна схема на устройството, от което имаше нужда.

— Дай тази схема на Халуей — каза Маскелин. — Кажи му да изостави всичко друго, да събере механиците и да се захваща незабавно.

— В същия мащаб ли? — попита Гарстон.

— Както е нарисувано. И пригответе „Фенер“. Отплаваме веднага щом устройството бъде готово.

— Разбрано, сър.

Гарстон излезе.

Маскелин приглуши лабораторното осветление и отиде до прозореца.

В мрака Море Лукс лъщеше като машинно масло. На север и на юг островните планини се издигаха като неравни силуети на фона на звездното небе. Между тях едва се различаваше сребристата дъга на Брега на ключовете. Не можеше да различи дали на металния бряг има Удавници, но беше сигурен, че са там. Нощем излизаха на талази.

Обърна гръб на мрака и отиде до първия от стъклените контейнери. Жената, която плуваше вътре, го гледаше изплашено. Беше към трийсетте, с добре оформено тяло, облечена със семпла тръстикова роба в етугрански стил — вероятно беше нещастна женица на тъмничар, или пък негова дъщеря. Маскелин подозираше, че е била удавена — както несъмнено и много други — само за да му бъде доставена като пресен екземпляр. Какво толкова — хората трябваше да преживяват по някакъв начин.