Изкуството на лова

— Единствената сила, която сега има император Хю, му стига да ми топли трона. — Младият принц повиши глас, за да го чуят всички присъстващи. — Всеки, който иска да се закълне във вярност към мен, ще получи тази възможност на предстоящия турнир. А тези, които не желаят, може да се изправят срещу мен на арената. Инак ще бъдат сметнати за страхливци.

От гърлото на дракона се надигна нисък звук, нещо средно между мощно мъркане и тих рев. Невидими пари бликнаха от устата му и изпълниха въздуха. Той повдигна глава.

— Ще отнеса вестта, която ми съобщихте. Предполагам, че лорд Конквилас ще се съгласи с условията. Той ще… — Драконът млъкна, сякаш обмисляше следващите си думи, но после огледа обръча от войници и явно реши да не дава гласност на мнението си. Вместо това сведе глава и очите му потъмняха. — Той ще остане доволен. Но твоята годеница ще обещае ли да не прибягва до дарбата си?

— Ние не се прикриваме зад жени — заяви принцът.

Летящото чудовище извърна очи към Янти.

— Съгласна ли си с това? Винаги да отклоняваш погледа си от лорд Конквилас?

Зъбите му бяха на сантиметри от лицето ѝ и миризмата на разложено почти я задушаваше. Сърцето ѝ замря от уплаха. Но тя щеше да бъде кралица и затова остана смело изправена пред дракона.

— Принцът не се нуждае от моята защита. Ала няма да стоя със скръстени ръце, когато един предател заплашва живота на моите близки. Враговете на принца са и мои врагове. Предай на Конквилас, че няма да извръщам погледа си от него!

Очите на дракона се изпълниха с печал. Той я погледа още известно време, преди да вдигне дългата си шия и да наведе глава. Люспите му хвърляха отблясъци от слънчевата светлина.

— Добре тогава — рече накрая. — Ще съобщя на лорд Конквилас за твоето решение.

Изправи се на задните си крака и разгъна огромните си криле. Светлината в двора на двореца сякаш се промени.

— Предполагам, че той ще се съгласи с вашите условия — каза драконът на Паулус и Кир. — Да убие и двама ви пред свидетели несъмнено ще е предизвикателство към театралните му пристрастия. — Драконът размаха криле — веднъж, два пъти, три пъти — и после се издигна сред вихрушка от невидими вълни. Вятърът развя дрехите на присъстващите и накара знамената по кулите да заплющят.

Янти го гледаше, докато се извисяваше в небето и се смаляваше над долината. После извърна глава към Паулус. Принцът се усмихна и я хвана за ръка. Дали това, което съзря в очите му, бе гордост?

Той я поведе към двореца, следван от херцога. Когато влязоха, спря и известно време я гледа в очите, с трепкаща на устните усмивка.

А после я зашлеви.

Янти ахна.

Принцът стисна юмруци, кипнал от гняв.

— Глупаво момиче!

— Какво?!

— Да не искаш светът да си мисли, че се крия зад полите на жена?

Тя го гледаше смълчана. Бузата ѝ пламтеше от плесницата.

— Направих го, за да ти помогна. Да ти покажа моята вярност… моята обич.

— Помогна на него, като ме изложи.

— Съжалявам.

Кир сложи ръка на рамото на принца и се обърна към Янти:

— Негово височество знае, че го направи, подтиквана от любовта си. Че го правиш единствено и само в негова полза. Янти, гневът му не е насочен към теб, а към самия него, задето позволи да бъдеш изложена на опасност.

Паулус затвори очи и си пое бавно дъх. Когато ги отвори отново, гневът му бе поутихнал. Той посегна към ръката ѝ, но тя трепна и се дръпна.

— Съжалявам — каза принцът. — Аз… моля те, прости ми. — И отново посегна да я хване за ръката.

Янти и този път се дръпна.

— Кир е прав — продължи Паулус. — Не биваше да избухвам. Вината е изцяло моя.

Тя се обърна да си върви.

— Почакай! — Той протегна ръце към нея. — Янти, моля те, чуй ме.

Би могла да го повали с една-единствена мисъл или да разкъса ума му сякаш е хартия. Но вместо това погледна бледите му протегнати ръце и направи опит да се успокои.

— Прости ми, моля те. Обещавам никога вече да не те удрям.

— И аз съжалявам — рече тя и премигна през сълзи. — Но не мога да стоя безучастна и да гледам как губиш живота си на онзи турнир. След като бих могла да те спася дори само с мисъл. Не бива да искаш от мен това.

— Той няма да ме убие.

— Не знаеш със сигурност!

Паулус се усмихна.

— Всъщност знам. Нищо няма да ми се случи, Янти.

— Как може да си толкова сигурен?

— Просто искам да ми се довериш.

Тя хвана ръцете му и ги стисна отчаяно.

— Ами император Хю? Ти току-що обяви война на Анеа.

Принцът се засмя. Дори Кир се усмихна.

— Хю е най-малката ни грижа — каза херцогът. — Благодарение на теб хаурстафите са разгромени. Единствените ни врагове са хората, а ние не смятаме да започваме война с тях.

— Покровителят на Кир ще ни поднесе Лосото в ръцете — обясни Паулус.

— Покровителят му? Кой е той?

Мъжете се спогледаха.

— Янти, помниш ли първата ни среща? — попита Паулус. — Тогава ти казах, че унмерите разговарят в сънищата си с боговете.

Тя кимна.

— Покровителят на Кир се казва Фиорел.

Очите ѝ се разшириха.

— Бащата на сътворението?

— Фиорел е навестил Кир в съня му — продължи Паулус. — Обещал е да ни помогне да превземем града. Лосото ще падне.

— Но защо ще ни помага?

— Зная само, че е от взаимна изгода.