Изкуството на лова

— Баща ми изчезна при плаването от Лосото до Ел — добави Паулус. — Сигурно се е хвърлил през борда. Беше съсипан от мисълта, че никога няма да се върне в Галеа.

— Чувала съм за Галеа. Това не е ли мястото, където са създадени първите дракони?

— Някога те са били гръбнакът на нашата империя — обясни Паулус. — Нашите драконоукротители са контролирали две хиляди левги от океана. — Той се загледа към далечните планини, но Янти виждаше, че е погълнат от мисли. — Да можеше да видиш аралкоас-димора… димящите кули на бруталистките и ентропистки магьосници. Няма подходящи думи на анейски, с които да се предаде усещането за величие… и непреодолима сила. Те разкъсваха природата и си проправяха път към туптящото ѝ сърце.

Янти изведнъж осъзна, че той говори за места, които са съществували преди триста години — места, които бе виждал с очите си. За пореден път си даде сметка за истинската му възраст под младежкия вид.

— Близо до Ферсен често се провеждаше лов на дракони.

Паулус повдигна вежди.

— За момиче от село си пътувала доста.

Лицето ѝ пламна.

— Прекарах известно време в морето.

— Очевидно — каза той. — Хубаво е, че си видяла широкия свят. Когато се оженим, мястото ти ще е в Лосото.

— Лосото?

— По традиция Лосото е унмерското седалище на властта. Хиляди години преди да се заселим в Галеа. Моите сънародници се опитаха да си го върнат от император Джи-Кай от Златното царство преди триста години, с което всъщност започнаха Драконовите войни и хаурстафската намеса. Сега, когато Гилдията на телепатите е разпръсната, ще го поискаме отново от наследника на Кай император Хю. След като се освободим от Хю, ти ще останеш там и ще управляваш двора в мое отсъствие.

— В твое отсъствие? Къде ще ходиш?

Той махна с ръка.

— Чака ме цяло кралство за основаване. Един крал трябва да е непрестанно пред очите на поданиците си. Не мога да остана в Лосото.

— Защо да не съм с теб? — Тя долови отчаянието в гласа си и отново се изчерви. Една бъдеща кралица не биваше да се държи по този начин.

Усмивката му не можа да скрие напълно разочарованието му. Той положи ръка върху нейната и известно време двамата гледаха към долината Ел, към земите, които тя бе спечелила за него. Принцът бе дълбоко потънал в мисли, но по някое време лицето му светна и той се обърна към нея.

— Но ти ще видиш света! — възкликна Паулус. — Той ще дойде при нас.

— Какво искаш да кажеш?

— Според унмерската традиция трябва да организираме игри в чест на коронацията на новия крал — каза той. — Игри, които предоставят на всички участници шанса да дойдат тук и да се закълнат във вярност към новия си господар. Виждаш ли как се подреждат нещата, Янти? Искаш да обиколиш света, а ето, че аз вече съм се погрижил той да дойде при теб.

Янти се намръщи. Бедният Паулус не бе разчел вярно желанието ѝ. Но ентусиазмът му и пламът му бяха толкова очарователни.

— И какви са тези игри? — попита тя.

— Съревнования по бой с мечове и магьосничество — обясни той. — Ще поканим всички пълководци и вождове от Златното царство. Най-добрите бойци от целия свят. — Засмя се. — И аз ще им покажа как трябва да се бият.

— Ти ще им покажеш?

Не искаше да го обиди, но лицето му потъмня.

— Не исках да… — почна тя.

Но той я прекъсна.

— Човешките воини не са заплаха за мен.

— Съжалявам.

Той промърмори нещо на унмерски и поклати глава.

— В края на краищата трябва да поддържаме наследените си умения. Това ще е съревнование, а не взаимно изтребване.

Намекваше за една от дарбите на своята раса, която позволяваше на унмерите да преместват материя със силата на волята си. Янти се смути. Погледна към долината и видя някаква точка в небето над нея — предположи, че е орел.

— Хората забравят — каза Паулус.

— Какво?

— Моята раса твърде дълго бе в робство — каза той. — Светът е забравил, че навремето ние властвахме над него. И този час удари отново. — Извърна очи към далечината. — Говори се, че някъде на изток все още има магьосници, чистокръвни унмери и ентрописти от смесените раси. Трябва да ги призовем тук и да припомним на света за техните способности. — Сведе поглед към реката и земите около нея, но като че ли не ги виждаше. — Знаеш ли, че Анеа е унмерска дума? Ние сме дали име на земята, която император Хю нарича своя родна. Останки от първите унмерски градове все още могат да се открият под планините на няколко мили северно от Лосото. Някога там е било седалището на властта и място за много велики турнири.

— Палатите на Анеа — каза тя.

Той кимна.

— Да. Наричахме този град Сегард. Но кварталът с арената бе известен като Палатите на Анеа. Някога е бил толкова прочут, колкото Шогрума в Одума-Галеа, или Ножовите галерии, простиращи се под улиците на Валсиндър. Там са се провеждали легендарни турнири.

— Но аз мислех, че Хю е наредил да ги потопят.