Изкуството на лова

Паулус вдигна дясната ѝ ръка и целуна пръстите ѝ.

Янти усети изтръпване на мястото, където я докосна. Беше толкова силно, че очакваше всеки миг да ѝ потече кръв.

— Обичам те — каза той. — Такъв глупак бях… — Хвана я за раменете и я погледна право в очите. — Прощаваш ли ми?

Тялото ѝ се разтрепери. Тя му се усмихна.

— Разбира се. И ти вярвам. Паулус, никога няма да те шпионирам. Знаеш го, нали?

Той се наведе и я целуна.

— Зная.

Прикрит в сенките на една колона, Грейнджър гледаше как Янти си тръгва. Марквета и херцог Кир останаха на входа.

— Тя е наивна и глупава — каза Кир. — Но не можеш да отречеш, че е смела.

Младият принц поклати раздразнено глава.

— Не ми трябва смела жена. Трябва ми вярна. Това, което каза одеве, може да ѝ докара някоя вакуумна стрела. Трябва да я държим някъде на безопасно място и да се надяваме, че Конквилас няма да реши да я убие. Поне докато не започне турнирът.

— Бихме могли да го помолим за това — подхвърли Кир. — Янти не е неговата главна цел. Вендетата му е с мен и теб. Ако му пратиш послание, предполагам, че ще склони да я остави на мира. Той все още е унмерски лорд.

Марквета го погледна невярващо.

— Искаш от мен да се моля на Конквилас?

— Или да се надяваме, че планът ни ще се осъществи във вида, в който го замислихме. И че той ще се запише сред участниците.

— Ще се запише. Конквилас не би пропуснал възможността да си премери силите с някой от нас в открит двубой.

— Но той е много хитър и изобретателен — рече Кир. — И е известен с умението си да залага капани.

— И така да е. Но ще дойде в Лосото. Той е арогантен. Кажи ми, чичо, в какъв облик се появи пред теб Фиорел?

— Беше жълта пеперуда.

— Значи е бил в добро настроение. А какъв облик ще приеме на турнира? На някой от нашите магьосници, предполагам? Или на скромен търговец на мечове? — Принцът се засмя. — Това ще сложи край на легендата за Конквилас.

— Не ми е казвал.

— Ще го познаем, когато се изправи над трупа на лъконосеца.

Кир кимна.

— Нещо май те тревожи, чичо?

— Мислех си — ами ако Конквилас го убие?

Принцът се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако Конквилас убие Фиорел на турнира, какво ще му попречи да убие и нас? Не можем да избягаме, защото ще бъдем обезчестени.

— Конквилас няма да убие Фиорел.

— Той уби Дюна.

— Дюна беше невъздържано дете. Фиорел е един от най-старите и най-могъщи ентропати в космоса, архитект на четирите велики рифа — същество, което може да приема всякакъв облик. Няма да има двубой.

— Може би трябва да измислим и резервен план — каза Кир. — За всеки случай.

— Съмняваш се в собствения си покровител?

— Не, просто… Просто усещам в това ръката на повече от един играч. Мисля, че Томас Грейнджър също има покровител, макар че не знае за него. Появата му тук, с тази броня и меча, не беше част от плана. Някой му помага.

— Ентропат?

— Не знам.

— Защо роднина на Фиорел би заговорничил срещу него? Те се нуждаят от този свят също като него.

— Може въобще да не е ентропат. Унмерски предател? Или пък самият меч има свои планове. Тези стари оръжия могат да бъдат много лукави и изобретателни.

— Как е днес Грейнджър?

Херцогът повдигна рамене.

— Не са ми докладвали за него.

Двамата си тръгнаха. Продължиха да разговарят, но Грейнджър вече не ги чуваше. Не беше успял да подслуша разговора с дракона от прозореца на спалнята си и затова бе слязъл тук. Постоя още известно време, обмисляйки чутото. Покровител? Това само потвърждаваше и неговите догадки.

Излезе от сянката на колоната и закрачи към двореца, потънал в мисли. Нямаше нищо изненадващо, че принцът и чичо му заговорничат за убийството на Конквилас. Би могъл да се досети и преди да го чуе от устата на Марквета. Дори Конквилас вече се бе досетил. Господарят на дракони имаше репутацията на забележителен воин. Марквета и Кир знаеха, че ще е самоубийство да се изправят срещу него на арената.

Значи покровителят на херцога, формоменителят Фиорел, щеше да е на турнира. Един от най-могъщите богове в космоса щеше да се преобрази в простосмъртен и да убие Конквилас на арената. Такъв план би бил изгоден и на двете страни. Фиорел щеше да отърве унмерите от най-прочутия им враг и същевременно да отмъсти за убийството на дъщеря си.

Дори нямаше да му се налага да се разкрие. Щеше да приеме облика на обикновен боец. За унмерски лорд от ранга на Конквилас да умре от ръката на обикновен човек би било ужасно оскърбление — легендарен воин, посечен пред публика насред арената.