Изкуството на лова

В действителност Маскелин се бе замислял над този въпрос. Мястото, където се сливаха двете морета, бе характерно със смесване на саламура, което по същество представляваше смес на две отрови. А когато слънцето затопли тези изстинали от нощния въздух води, мъглата над тях може да има наистина странни свойства. Предполагаше, че би могла да съдържа психоактивни елементи, разтворени в химичните изпарения. Или беше това, или човек трябваше да повярва на фантасмагориите, дето ги разправяха моряците: за морски чудовища и акули с кървави петна, за медузи с огромни въздушни мехури, големи колкото цели градски квартали, в които обитавали всякакви твари, за моряци-удавници, плаващи на подводни кораби, за кристали, които свирели музика, докато растели, и за черни създания с огромни пипала, които изсмуквали мозъците на спящите моряци и ги заменяли с разумна супа, която ги карала да вършат поразии.

— Щом съдбата реши да ни отведе в южните краища на Кралско море, така да бъде — рече той. — Ще преодолеем теченията и да се молим всичко да мине без злочестия. Били сме и на по-лоши места, мистър Мелор.

— Така е, сър.

Следващите три дни и три нощи кристалът ги води право на юг. Според общоприетите представи би трябвало да става по-топло, но морето продължаваше да се бунтува и от север ги догонваше студена вълна. На втория ден се появи северозападен вятър, който бързо набра сила и помагаше на машините да откарат „Фенер“ на юг. Така движението им се ускори. Водите на Море на светлината клокочеха и мятаха отблясъци, по рубката полепваше пяна с бакърен цвят и закриваше илюминаторите, от които Маскелин следеше как се справят облечените с наметала от китова кожа моряци. Всички носеха и очила, разбира се.

На четвъртия ден подминаха Скалните клещи, скупчване от обветрени каменни колони, върху които вълните се стоварваха с неистова сила, за да се разбият на безброй пръски. По тези места тътнежът на прибоя напомняше за артилерийска канонада. Преди две поколения тук върху скалите имало храм, а на острова виреели прочутите верлуйски лозя. Сега този къс земя беше потънал. Някои моряци се кълняха, че свещениците продължавали да се молят в залетите от вода зали и че събирали водорасли от скалите, за да направят от тях отвара, която не можела да се сравни с виното, но пък била еликсир, превръщащ всяка нощ в незабравимо преживяване. Имаше и други постройки под морското равнище — селски къщурки, бараки и колиби, обитавани и до ден-днешен от Удавници.

Оставиха назад потопения остров и след час забелязаха един дракон да се рее над скалите. Вероятно се бе навъртал там от известно време, предположи Маскелин, загледан към тъмната маса в небето. Драконите можеха да се крият и под водата и да остават там часове, но движенията им долу бяха ограничени и затова предпочитаха да дебнат жертвите си във въздуха.

Моряците го гледаха смълчани.

Същата нощ звездите над южния хоризонт замъждукаха с необичайни цветове: бледорозово, топазено и морскосиньо. Илюзия, предизвикана от изпаренията — обясни Мелор, — но това все още не бяха саламурени па̀ри. По-скоро били свидетели — продължи Мелор — на смъртта на стотици хиляди медузи. Там, където моретата се срещаха и смесваха, безброй подобни създания се оказваха в плен на странна въртележка от отровни течения. Там медузите намираха гибелта си, освобождавайки огромни количества газове, които оцветяваха атмосферата.

Мелор наблюдаваше всичко това с мрачно изражение.

— Трябва да внимаваме да не попаднем в някое подобно течение — каза той. — Раздайте на моряците газови филтри и маски.

Маскелин също бе наясно с опасностите.

— В тези коварни води и друг път са се навъртали моряци — посочи той. — Трудностите привличат хищниците. Помня един кораб в Райн… и друг в Лосото.

— Карнавални кораби — каза Мелор.

— Точно така. — Маскелин си припомни ярката им оцветка, обгорените и покрити с петна бордове и ококорените очи на моряците, които плаваха на тях. — Нямаме ли тук хора от тези кораби?

— Не бих наел такива.

Маскелин повдигна вежди. В отговор Мелор се усмихна и се чукна с пръст по челото.

След като се посъветва с лоцмана Хайн относно някои промени в курса, Маскелин се прибра в каютата, наля си уиски и се опита да се отпусне. Кристалът продължаваше да ги води на юг. Надяваше се да засече някаква промяна в яркостта на лампата, която може би да покаже, че доближават целта, но засега не забелязваше нищо подобно. Или енергийният лъч, който следваха, не беше склонен към промени, или пък търсеният от тях обект бе твърде далече.