Изкуството на лова

Спусна се надолу по стълбичката за средната палуба, следван по петите от Мелор, тъкмо когато още четирима от хората му се зададоха откъм кърмата. Войникът, който бе стрелял, презареждаше пушката. Жертвата му лежеше на десетина крачки по-нататък. Имаше две рани — една в гърдите и една в лявото око. Окото бе изпълнено с кръв. Черепът зад раната бе разцъфнал и вътре спокойно можеше да се пъхне юмрук. И въпреки това продължаваше да помръдва. Простреляният моряк първо вдигна глава, след това се опита да се надигне от кървавата локва, в която лежеше. Плътта около ребрата и бедрата му вече бе започнала да се надува. От устните му се изтръгна протяжен мъчителен вопъл.

Маскелин огледа перилата зад нещастния окървавен моряк. Само след миг зърна сред локвата няколко бледи пипала, които се гърчеха трескаво. Приличаха на реснички на гъба, но се надпреварваха с някакво неукротимо безумие. Бяха се впили в сгъвката на коляното и в долната част на гръбнака. Маскелин ги проследи и видя, че стигат до перилата и изчезват в мрака оттатък. Може би би било по-правилно да ги сравни с рибарска корда? В края на краищата бяха докопали жертвата си.

Той вдигна пушката и нареди:

— Целете се в главата. Опитайте се да унищожите колкото се може повече от мозъка. И се оглеждайте за още пипала откъм перилата, ясно?

Продължиха да гърмят по нещастника, докато превърнаха главата му в кървава каша. И въпреки това той не преставаше да се надига, разперил ръце. Воплите му бяха непоносими, докато един от моряците най-сетне не го уцели в гръкляна. Раздуването на корема и бедрата продължаваше и се прехвърли към раменете, така че само за няколко минути мъжът заприлича на огромен гърбушко. Дрехите му се разкъсаха и отдолу се показа подута прозрачна кожа. Върху плътта се бяха оформили напълнени с кръв мехури и от тях се чуваше свистенето на изтичащи газове. Накрая Маскелин вдигна ръка да прекратят стрелбата и нареди:

— Да го изтикаме зад борда.

Мъжете взеха дълги куки, забодоха ги в тялото на злополучния си другар и с мощен вик и силен тласък го изхвърлиха над перилата.

Известно време Маскелин наблюдава мълчаливо морето, после каза:

— А сега се върнете по постовете си. И бъдете нащрек. Самалите са упорити същества.

Прибра се в каютата, изтегна се в койката и се заслуша в ритмичното поскърцване на дърво и равномерния ритъм на корабните машини. Не можеше да заспи. Нещо го безпокоеше, но още не можеше да определи какво. Имаше нещо, някакъв източник на тревога. Затвори очи, опита се да изпразни ума си, да се съсредоточи върху ритъма на машините.

После изведнъж ги отвори и се пресегна към фунията за връзка.

— Мелор.

— Капитане — отвърна веднага първият офицер.

— Машините са претоварени.

— Сър?

— Достатъчно дълго съм прекарал на този кораб, за да позная по звука. Не носим чак толкова голям товар, че да вдигат подобен шум.

— Самалът?

— Прикачил се е по някакъв начин за нас, Мелор. Искам да огледате бордовете за пипала — и да преброите екипажа. Веднага.

— Слушам, сър.

Мелор се обади след няколко минути. В момента преброяваха моряците, но бяха забелязали няколко самалски пипала към средата на борда, откъм лявата страна.

— Това е при кошарите на животните — сети се Маскелин. — Ще се срещнем там.

— Разбрано, сър.

Маскелин застигна Мелор и четиримата моряци при хангара на батисферата и заедно забързаха по палубата. Всички държаха готови за стрелба пушки. Над главите им се поклащаше огромната метална камбана на батисферата, наоколо се виждаха стойки с куки, канджи, мрежи, лопати, харпуни и вериги — всичките грижливо намазани с китова мас и мятащи черни отблясъци. Тази смесица от миризми на масло и саламура винаги напомняше на Маскелин за пещера. Обувките им трополяха по дървената палуба, перлените фенери хвърляха зловещи сенки върху фалшборда.

В задната част на палубата се намираха жилищните помещения, а зад тях, на кърмата, бяха складовете за извадени от морето находки. Кошарите за животни и сандъците с храна бяха в средата на палубата, точно под надстройките за снаряжение. Всички люкове и капаци би трябвало да са затворени, както се правеше всяка нощ, но мъжете понякога оставяха по някой люк повдигнат, та животните да могат да дишат свеж въздух. Най-вероятно през такъв отвор бяха проникнали пипалата.

Докато приближаваха първата кошара, безпокойството му се засили, защото отпред се чуваха странни звуци. Козите и прасетата бяха изплашени от нещо.

Мелор му хвърли мрачен поглед. Маскелин провери заредена ли е пушката и кимна на мъжете отпред. Те си поеха дъх и отвориха вратата на кошарата.

Посрещна ги пронизителен шум. Някакво едро белезникаво тяло се замята между влезлите, разпръсквайки хората настрани. Маскелин вдигна пушката и вече се готвеше да стреля, когато разпозна туловището. Беше прасе. Ужасеното животно се шмугна покрай тях и побягна, като квичеше пронизително.

— Божичко! — извика един от двамата мъже отпред. Стоеше пред отворения люк, загледан към кошарата. Не се опита да вдигне пушката си, на лицето му бе изписан ужас.

Маскелин пристъпи към него.