Изкуството на лова

— Не може да не се възхитиш на куража му — продължи драконът. — Разбира се, той ще се опита да те убие по време на турнира. Или малко преди него.

— Не за пръв път някой се кани да ме убива — отвърна Конквилас. — Но с отварянето на палатите той подхваща опасна игра с огъня. Изолирането на онези пъклени места бе единственото разумно деяние на императора.

— Ами…

— И какво реши момичето? — попита Конквилас. — Неговата годеница — Янти.

Драконът въздъхна.

— Твърдо е до рамото на бъдещия си съпруг. Отказва да не се намесва.

За миг на лицето на Конквилас сякаш се изписа тъга. Той кимна и се загледа право в очите на дракона.

— Янти, налага се да приема, че си тук. Нямам спор с теб. Истината е, че се надявах да се срещнем при други обстоятелства. Ще ме видиш още веднъж, но това ще е в последните мигове на живота ти.

Унмерът се пресегна през рамо, измъкна парче плат, завърза си очите и Янти престана да вижда.

— А сега извърни глава — каза Аргусто.

Драконът го послуша.

— Е?

Янти се поколеба. Накрая каза:

— Не можах да го проследя.

— Как така не можа?

— Той си завърза кърпа на очите.

Паулус изсумтя недоволно.

— Но кога смята да стреля с лъка? Кога се очаква да замине за Лосото?

Той се изправи, отиде при прозореца и надзърна — сякаш Конквилас можеше да се спотайва там.

Покоите му в хаурстафския дворец бяха облицовани с черен мрамор и украсени със сребристи свещници и драперии. Килимите покриваха по-голяма част от пода и стените. От прозореца се разкриваше гледка към Елската долина. Прислугата бе разтворила и останалите прозорци, за да пропусне вътре златистата светлина. Косата на Паулус сияеше, бялата му ръка бе положена на инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка на меча. Устата му бе леко отворена, устните му — червени като череши.

— Премести се в някой от другите дракони. Проследи го.

— Никой от тях не гледа към него.

— Но как ще разберем какво е намислил?

Тя сви рамене.

— Сигурно затова е използвал превръзката.

Той я изгледа ядно и тя съжали за думите си.

— Ще го открия в Лосото — добави припряно Янти. — Не може да накара всички там да го игнорират. Сигурно ще привлече внимание. Хората ще са заинтригувани от един повелител на дракони.

— Не и ако е дегизиран — посочи Паулус. Обърна гръб на прозореца и закрачи по мраморния под. — Надявах се да го държим под око преди да е дошъл на турнира. Може да замисля нещо срещу нас.

— Възможно ли е? Нали сам каза, че няма търпение да се изправи срещу теб на арената.

Паулус я погледна някак странно.

— Да, ако знае, че ще е при равни условия. Но ако смята, че ти ще ме защитиш… — Принцът се поколеба. — Може да ти пусне една стрела през хубавата главица.

— Не и с превръзка на очите — посочи тя. — Веднага щом я свали, за да стреля по мен, аз ще го видя.

Паулус не изглеждаше убеден.

— Ами ако умее да стреля и с превръзка?

— Това е невъзможно.

— Конквилас не знае значението на тази дума.

Янти се замисли.

— Колко време остава до турнира?

— Десет дни.

— Всички двубои ли са на живот и смърт?

— Само там, където е замесена вендета — отвърна Паулус. — При съревнованията единият от участниците може да реши да се предаде. — Той сви рамене. — Повечето се бият така. Да се убие човек, който се предава, е проява на лош вкус. Не че не се случва от време на време.

— Значи няма възможност да бъде убит преди да се изправи срещу теб?

Паулус изглеждаше умислен.

— Винаги има такава възможност.

— Няма ли и някой друг, който да е обявил вендета на Конквилас?

— Предполагам, че някой ще му обяви — отвърна той, — надявайки се, че дори да изгуби, ще спечели благоволение за семейството си.

— Но това е ужасно!

Той се ухили.

— Всъщност е доста забавно…

Янти не виждаше в това нищо смешно.

— Но как може да си толкова сигурен, че ще го победиш?

— Имай ми доверие.

— Ако ми кажеш…

Той поклати глава.

— Не мога. Колкото по-малко знаеш, толкова в по-голяма безопасност ще бъдеш.

Сърцето ѝ се сви. Възхищаваше се на смелостта му, но беше потисната от факта, че крие от нея плана си. Колкото повече знаеше, толкова по-лесно щеше да ѝ е да го защити, ако планът му се провали. Тя щеше да е там, на турнира, и щеше да гледа, щеше да е готова да унищожи Конквилас, ако стане така, че нейният любим се озове в смъртна опасност. Но не смяташе да му го каже, разбира се. По-добре да вярва, че е убил повелителя на дракони без нейната помощ. Все още не бе измислила как да прикрие участието си, но щеше да го направи. Твърде много го обичаше, за да не постъпи така.

Усмихна се, вдигна ръце и го прегърна.

Той се вцепени — за един кратък миг, ала Янти го почувства. После се отпусна и отвърна на прегръдката ѝ. Носът му се отърка в нейния.

— Янти, има още нещо. Трябва да поискам от теб една услуга.

— Всичко, каквото пожелаеш.

— Искам да насочиш вътрешния си взор към друг предател. Към един убиец. Искам да го откриеш.

— Трябва само да ми кажеш името.

Принцът присви устни.

— Става дума за баща ти, Янти. Тази сутрин е убил един пазач и е избягал от двореца.