Изкуството на лова

Призори на следващия ден Грейнджър стигна покрайнините на Порт Ел. Очите му се затваряха от умора. За да не го намерят, бе свърнал от пътя покрай реката и бе избрал една обиколна горска пътека, проправяйки си път на юг през шубраци и полегати хълмове. Енергобронята противодействаше успешно на физическата умора и му позволяваше да се движи доста бързо през пресечен терен, но през цялото време изискваше концентрация. А това засилваше умственото изтощение.

Вместо да се отправи към пристанището, където без съмнение унмерите щяха да разположат постове, за да го причакат, той продължи на юг покрай брега с надеждата да открие някое рибарско селце, където да наеме кораб.

Можеше само да се надява, че Янти не го следи.

Скоро слънцето се покатери над зелените хълмове и полета и започна да напича. Грейнджър беше загърнал енергобронята в сиво хаурстафско войнишко наметало, а щитът и мечът бе прибрал в голяма платнена торба, преметната през рамо. Вътре имаше разни други неща, които бе взел от оръжейната. Сред задигнатите предмети бе и кесия с дребни монети, която бе прибрал от джоба на убития пазач, и три унмерски кинжала със забележителна изработка. Монетите бяха с хаурстафски гербове от едната страна и главата на Браяна Маркс от другата и вероятно не бяха кой знае колко по-ценни от тежестта на метала в тях. Но ножовете бяха истинска находка: единият живачен, вторият вилнеещ, а третият затворнически нож от череп. Всеки от тях щеше да е повече от достатъчен, за да плати за пътуване от единия край на империята до другия.

Усещаше магичната сила в тях, докато се поклащаха в торбата на рамото му, и после осъзна с учудване, че нещо друго — енергобронята, щитът или мечът — черпи енергия от тях, като намалява складираната вътре сила.

Изруга и ги извади от торбата, но това не промени нищо и затова ги върна обратно. Ако имаше късмет, ножовете все още щяха да съдържат известна магична сила, когато дойдеше време да прибегне до тях.

Крайната му цел трябваше да е град Етугра, където Маскелин държеше и управляваше известен брой затвори. Ако метафизикът не бе в града, вероятно щеше да го открие в неговата крепост на Сърповидния остров. Грейнджър можеше само да се надява, че Маскелин не е отплавал на някоя от своите експедиции за търсене на находки. В такъв случай можеше да прекара месеци в открито море и там бе почти невъзможно да бъде открит.

Нямаше никакъв смисъл да си блъска главата над тези възможности. Не му оставаше друго, освен да се надява, че метафизикът ще си е у дома. Освен това трябваше да повярва, че Маскелин — човекът, отвлякъл Янти и убил майка ѝ — ще му помогне, но за последното бе по-спокоен. Маскелин би продал и собствения си син за предметите, които Грейнджър сега притежаваше. И дори само за местонахождението на предавателната станция, откъдето ги бе взел. Ако Маскелин успееше да го отърве от умствения контрол на меча, Грейнджър с радост щеше да му го даде.

Проблемът бе да стигне до Етугра навреме.

Нямаше представа колко дни свобода му остават. Седмица? Месец? Усещаше как оръжието постепенно заема все по-голямо място в съзнанието му. Вече всяко негово действие изискваше по-силна воля от обикновеното. Вземането на решение бе като да се бориш с подвижни пясъци. И всеки път, като заспиваше, му се присънваше някаква странна, лишена от лице фигура. Грейнджър се безпокоеше, че дори да намери подходящ кораб, той няма да го откара навреме при Маскелин. Сега, когато не разполагаше с летяща унмерска колесница, трябваше да потърси нещо, което да върши сходна работа.

Дракон?

Крилатите змии ловуваха над обширни територии от Злачно море, но по правило страняха от хората. Би могъл да се натъкне на някой от тях в открито море, но това не бе сигурно. Те все още се търсеха и продаваха по пазарищата, нерядко за храна, така че не беше изключено да открие някой жив змей на пазара на голям град. По правило ловците на дракони попълваха запасите си в Порт Ел и там шансът да намери каквото търсеше бе най-голям. Проблемът бе, че не можеше в никакъв случай да рискува и да се появи там, а до други пристанища имаше поне седмица плаване. Оставаха само обичайните им леговища. Най-близкото бе Кархен Дома. Тази островна група бе разположена на три дни път югоизточно от Ел. Наричана понякога Залите за песни, Дома представляваше купчина скалисти канари и частично потопени храмове, построени от лосотански култ, който се бе опитал да спре с молитви покачването на моретата. Сега свещениците си бяха отишли и драконите използваха просторните каменни зали за гнездене.

Натрапничеството на подобно място не се препоръчваше, но Дома си оставаше най-близкото място на пътя за Лосото, където Грейнджър със сигурност щеше да се натъкне на дракони. Оставаше само да открие някой местен моряк и да го убеди да го откара там, а след това да накара и някой дракон да полетят към Етугра. Нямаше да е лесно, но кое на този свят е лесно? Започна дори да се чуди дали откраднатите — и губещи сила — кинжали ще са достатъчна разплата.