Изкуството на лова

Южният край на острова се вдлъбваше навътре, оформяйки естествен залив, в който, на десетина метра от брега, бе закотвено корабчето на Фалър. Беше стар флотски десантен съд, от онзи тип, който империята използваше, за да стоварва на вражеския бряг коне и хора. С течение на времето много извадени от употреба съдове бяха преоборудвани за товарни шлепове. Пиратите понякога ги използваха, за да нападат крайбрежни поселища. Това тук бе дълго към четирийсет стъпки и рубката на кормчията беше отпред. Имаше стоманен корпус, целият прояден от саламура и носещ белезите на безброй бури, и едва ли бе най-подходящото средство за плаване из океана, но бе много по-добро от скифа. Тези корабчета обикновено бяха по-издръжливи, отколкото изглеждаха на пръв поглед.

Освен това Грейнджър отбеляза, че е достатъчно голямо, за да прикрива неколцина души, дебнещи в засада.

Реши, че теорията му е вярна, след като Фалър насочи скифа право към кораба. Значи нямаше да слизат на острова. Развърза незабелязано торбата, за да може в случай на нужда да се пресегне и да сграбчи меча. Старецът го стрелна с нескрита подозрителност, но не каза нищо.

Най-сетне скифът се удари в металния корпус. Фалър пусна котвата и каза на Грейнджър да се прехвърли на кораба, като му посочи заварените отстрани метални стълби. След минутка Грейнджър вече беше на палубата. През потъмнелите прозорчета на кормилното различи рудана и ръчките за управление на машините — всичко бе старо и много износено, — както и един люк, който водеше надолу, където вероятно бе каютата.

Фалър изтика скифа така, че да е встрани от перката, и се покатери при него.

— Кво има? — попита намръщено.

Грейнджър го гледаше мълчаливо.

— Стиснал си таз торба сякаш ша ти я открадна — продължи подозрително Фалър. — Кво държиш вътре? Меч ли?

Грейнджър бръкна в торбата и извади меча. Усети леко сътресение в съзнанието си, докато копията се събираха в него — едно, две, три… Най-сетне почувства, че и осемте са наоколо, вероятно изправени в саламурата под кораба.

— Точно така. Виждал ли си такъв?

Старецът облиза устни.

— Мяза на унмерски.

— Много е рядък.

Фалър разпери ръце.

— Хубаво де, твой си е, нъл ти рекох, че няма да ти го отмъкна. — Но после на устните му неочаквано затрептя зла усмивка. — Виж, не мога да кажа същото за приятелчетата зад теб.

Грейнджър чу, че вратата на кормилното се отваря, и се обърна.

Бяха двамина — едри, със заплашителен вид. Носеха лосотански брони, издраскани и огънати от безбройни битки, но иначе добре поддържани, със смазани плочки и подшити с кожа. Бяха въоръжени с къси мечове, пъхнати в ножници от китова кожа, които се поклащаха на поясите им. Нито един от двамата не бе извадил меча си. Вместо това държаха тежкокалибрени мускети. Приличаха на изработени в домашни условия чифтета, с цеви от малки оръдия, пригодени да изстрелват умалени гюлета. В Имперската армия ги наричаха „киткокъсачи“ заради склонността им да се пръсват и да късат ръцете на стрелящия.

Грейнджър се бе изправял стотици пъти срещу хора, въоръжени с подобни оръдия — наемници, предлагащи услугите си на който може да плати. Пръв през вратата излезе мъж с големи рунтави вежди и свирепо лице с раздалечени очи. Лицето и ръцете му носеха ужасни белези от саламура, макар и не чак толкова прояли кожата, колкото тези на Грейнджър. Мъжът, който го следваше, бе висок над два метра, но слаб, с нервна физиономия и червеникави петна по лицето — или по рождение, или от изгаряне с някаква киселина.

Двамата се измъкнаха бавно на палубата, насочили дулата към лицето на Грейнджър.

— Пусни меча — каза високият.

— Пуснете пушките — отвърна Грейнджър.

— Не си толкоз бърз, друже — възрази високият.

— Вярно е, че не съм — съгласи се Грейнджър. — Но ние сме повече от вас.

Наемниците се захилиха. После, когато корабът се разклати и копията на Грейнджър се показаха от саламурената вода, лицата им се изкривиха от страх. Само след миг на палубата стояха осмина воини, всичките облечени със странната унмерска броня, която Грейнджър носеше под наметалото си, със стичаща се от тях отровна вода, потракващи с металните си ръкавици и ризници. И всеки държеше страховит меч като този, който бе насочил към наемниците Грейнджър.

Двамата наемници завъртяха изплашено пушките си.

— Какво е това? — попита по-високият. — Магия?

— Пуснете оръжията — повтори Грейнджър.

Но другият мъж се оказа непокорен. И когато едно от копията на Грейнджър внезапно се озова зад него и той чу стъпките му, се завъртя и гръмна с пушкалото. Екна оглушителен трясък, блесна светкавица. Миниатюрното гюле се удари в нагръдника на копието и се разпадна на множество осколки и дим. Фантомът се олюля и се подпря на фалшборда. Но след миг разтърси глава и се изправи.

Вторият наемник побърза да захвърли оръжието.

— Не искам да участвам в това. Оставете ме да си вървя.