Изкуството на лова

Той събра последните остатъци от сила и се приготви за път. След като прехвърли труповете през борда, отдели десетина минути да измие палубата от кръвта. Накрая омота меча в брезента и го напъха в торбата. Когато премахна и последните следи от кръвопролитието, слезе по стълбичките в кормилното и огледа приборите за управление.

На пръв поглед корабчето изглеждаше старо и зле поддържано. Имаше свалени капаци, под които се подаваха оцапани с масло кабели и усукани с парцали хидравлични тръби. Ръчката за стартиране на двигателя се клатеше и стържеше, когато я завъртя, но двигателят се закашля и запали при втория опит и звучеше изненадващо добре. Пушекът, който излизаше от комина зад кормилното, отначало бе сив, но скоро стана безцветен. Вибрациите не бяха особено силни, което говореше за добра настройка и може би дори за нови лагери. Грейнджър завъртя бавно кораба, като се ослушваше за някакви пречки, но маневрата мина гладко и без затруднения. Без съмнение щеше да се справи отлично, стига да можеше да купи достатъчно гориво за тридневното плаване до Дома. Стрелката показваше, че резервоарът е пълен една осма, което вероятно се равняваше на петдесетина левги. И това бе достатъчно. Сега оставаше да открие циганското село, за което бе споменал Фалър.

В здрачаващия се късен следобед Грейнджър насочи носа към средата на залива и завъртя ръчката докрай. Корабът подскочи, сякаш само това бе очаквал, и запори зеленикавата саламура, оставяйки след себе си пенеста диря.

Маскелин се сепна и отвори очи. Намираше се в каютата и беше късна сутрин. Възглавницата и завивката бяха подгизнали от пот.

Той седна, докосна с ръка мокрото си чело и потрепери. Ръката му се тресеше, докато си сипваше вода от каната на масичката. Чувстваше слабост, сякаш сънищата го бяха изтощили психически и физически.

Какво бе сънувал?

„Човек без лице.“

Не си спомняше добре. Само някакви откъслечни видения от кошмара. И необяснимото чувство, че нещо ще се случи.

„На кого? На мен?“

Стана, изми се набързо над легена и излезе навън.

Слънцето грееше ярко в безоблачното небе и морето бе съвсем спокойно. Машините на „Фенер“ бумтяха с познатото си ритмично темпо и двата черни стълба, бликащи от комините, оставяха разкрачена диря в небето. Изглежда, през нощта бяха напреднали значително. Маскелин откри Мелор на кърмата, в компанията на лоцмана Хайн. Двамата се бяха навели над разпънатата върху люка карта. Изглежда, спореха за нещо, защото Хайн клатеше глава и сочеше настойчиво на югозапад.

— Проблеми? — попита Маскелин.

Мелор вдигна глава.

— Кристалът ни води към Гехналското сливане. Хайн иска да го заобиколим.

— А вие сте против?

— Ами ако Гехнал е нашата цел?

Маскелин се замисли над думите му.

— Имате ли някаква причина да смятате така?

Първият офицер сви рамене.

— Ако искам да скрия нещо там, където никой да не го намери…

Маскелин кимна.

— Ще го поставите там, където никой не би посмял да отиде.

— Просто хрумване, но…

— Склонен съм да се съглася с вас, мистър Мелор.

— Капитане — каза Хайн. — Предлагам да променим курса на запад или югозапад, за да потвърдим това ли е нашата посока. Ако приборът все още сочи към Гехнал, ще знаем със сигурност. В противен случай ще можем да заобиколим сливането.

Маскелин поклати глава.

— Това ще ни коства ден и повече. Аз съм на мнението на Мелор. Нека кормчията държи сегашния курс.

Младият мъж се изпъна и отдаде чест.

— Слушам, сър.

Продължиха да се носят с пълна пара на юг. Денят остана все така ярък и слънчев. Тъмнокафявите води на Злачно море се пенеха зад кърмата. От време на време Маскелин зърваше по някоя пулсираща медуза под повърхността, а веднъж сребриста риба изскочи отгоре, бягайки от невидим враг. Той знаеше, че в дълбините се спотайват много по-едри обитатели — китове и акули, както и гигантски сепии, но днес не забеляза нито едно от тези чудовища. Остана на палубата, докато сгорещеното му чело не му подсказа, че е стоял твърде дълго на слънце, след което слезе в каютата и се зае да попълва дневника.

Малко преди здрачаване на вратата се потропа. Беше заспал с глава, опряна на дневника. И да бе сънувал нещо, не си спомняше. Отвори вратата и видя на прага един от младите моряци с вдигнат за ново почукване юмрук.

— Капитане, първи офицер Мелор помоли да се качите — каза морякът. — Има нещо странно на хоризонта.

— В какъв смисъл странно?

Морякът се смути.

— Най-добре да видите сам, сър. Някои смятат, че е мираж.

Маскелин го последва на палубата. Слънцето бе увиснало над самия хоризонт и озаряваше отдолу облаците, така че цялото небе изглеждаше изпълнено с причудливи космически газове. Моряците се бяха скупчили на носа и гледаха на юг. Той ги разбута, за да види какво е привлякло вниманието им.